Малко по-нататък по пътя Джорджо Феличи остави бинокъла си и се зачуди защо в ЦРУ проявяват интерес към някакъв свитък от Мъртво море. От Хамас може би се нуждаеха от малко помощ, помисли си той, и разсеяно опипа с ръка своята берета „Кугър“, скрита под сакото на Армани.
В 15:00 от един страничен вход излезе мургав арабин. Вратите на гаража под старата каменна къща не бяха от обикновения вид, които се накланяха, нито ролки. Това бяха големи, тежки дървени врати тип хармоника и якият арабин с известна трудност ги отвори. Малко по-късно той изкара навън тъмнозелен бус със златни надписи отстрани: „Лейбзол Сейфс Секюрити, ул. «Бен Йехуда» 84, Тел Авив“.
Уличката се намираше доста далеч от „Бен Йехуда“ и Майк Маккинън заключи, че макар навярно наистина да съществува, фирмата Лейбзол Сейфс Секюрити едва ли подозира, че притежава такъв бус.
Шофьорът явно не бързаше за никъде, докато маневрираха по улиците на Тел Авив, но щом излязоха на шосе 1 и магистралата за Йерусалим, бусът увеличи скоростта и агентът продължи да го следва от разстояние. След един час и три проверки, през които на буса му трябваше повече време да мине, отколкото на Маккинън, „човекът със сейфа“ стигна до Еврейския университет на хълма Скопус. След кратък разговор, по време на който пазачът на входа, изглежда, му обясняваше откъде да мине, арабинът влезе в кампуса. Понякога израелците бяха изключително отзивчиви, мрачно си помисли Майк и се зачуди дали да проследи буса вътре. Това само щеше да привлече внимание и затова реши да изчака в една странична улица, откъдето можеше да наблюдава входа.
Йерусалим
Давид се отби да види епископ О’Хара и после отиде на среща с Алегра в Нумеро Венти, като размишляваше за нейните поразителни резултати. Радиовъглеродното датиране се беше оказало лесно — 20–40 г. сл.Хр. — но дори с негова помощ ДНК анализите на двете хиляди фрагмента й бяха отнели близо два месеца. Поне есеите бяха използвали само три кози кожи, каза си той. В резултат на анализа фрагментите от евангелието на Тома, Големият свитък на Исая и свитъкът Омега бяха разделени в три големи найлонови плика. Тепърва обаче им предстоеше да се справят с изключително трудната задача да подредят късчетата от свитъка Омега.
— Честито, Давид! — Алегра вдигна чашата си с шампанско в чест на новия депутат в Кнесета.
Точно в този момент се появи Ели с менютата.
— Честит избор, доктор Кауфман — поздрави го и той. — Сега поне изглежда, че има шанс за мир.
— Надявам се, Ели, наистина се надявам и ти благодаря.
Наблизо в мюсюлманския квартал на Стария град, Юсеф Сартави донаместваше тънкия пояс с експлозиви, натъпкан с амониев нитрат. За максимален брой жертви вътре имаше над триста гвоздея и стоманени лагера. Васфийе повдигна елегантното си сако и той здраво уви пояса около тънката й талия.
— Преди да се наложи да използваш детонатора, го дръж в джоба си — инструктира я Юсеф, докато проверяваше дали сакото й покрива излизащата от пояса жица. — Ето ти сто шекела. Вземи такси, клиентите на Нумеро Венти не се возят с автобус.
Майк Маккинън претегляше възможностите си. На магистралата едва ли щеше да може да засече обекта, помисли си той — прекалено натоварено движение, прекалено много израелски патрули. По-добре да проследи арабския шофьор до Тел Авив. Всякакви по-нататъшни планове бяха прекъснати от появата на буса на входа. Агентът запали мотора и излезе от страничната улица.
Точно преди пътя за Наблус стигнаха до първата от няколкото случайни проверки и Майк неспокойно изчака шофьорът на буса да си покаже документите. Ако подозренията му, че в сейфа е бил свитъкът Омега, се окажеха основателни и израелските войници го откриеха, цялата му операция щеше да се провали. Фалшифицираните от Хамас документи трябва да бяха изработени професионално, каза си той, когато видя, че войниците махат с узитата си на арабина да мине.
Когато стигнаха до магистралата за Тел Авив, Майк разбра, че предположението му се е оказало вярно. И дума не можеше да става да му пресече пътя. Освен че ги спираха за проверка още два пъти, колите се движеха свободно и лесно можеше да простреля гумите на буса, само че навсякъде имаше израелски патрули и докато следеше арабина, агентът си наложи да запази спокойствие. Когато в предградията на Тел Авив движението се позадръсти и се спусна мрак, Майк се приближи до буса — не искаше да го изгуби из градските лабиринти. След половин час бусът отби в една уличка и американецът паркира максимално близо. Обикновено не шофираше с ръкавици, но този път те имаха друга функция и без да ги смъква, Маккинън извади пистолета си от жабката. Той се озърна наоколо и с облекчение установи, че е пусто. Благодари се и за малкото улични лампи в този квартал на Тел Авив. Агентът с бързи крачки се скри в сенките, движейки се така, че паркираните коли да го скриват от обекта.