Бусът беше спрял пред гаража и арабинът пак имаше проблем с отварянето на тежките врати. Като се криеше зад буса, Майк безшумно го заобиколи отстрани и се приближи само на две крачки от човека на Хамас, който вече псуваше на висок глас. Преценил, че няма да получи по-добър шанс, Маккинън обърна пистолета, за да удари противника си с ръкохватката по главата, но в този момент онзи се подхлъзна, политна напред и Майк го улучи по гърба. Арабинът бе обучен да реагира на изненадващо нападение отзад. Той падна на колене и с мощно замахване запрати невидимия си съперник във въздуха. Агентът се просна на пода на гаража и инстинктивно се претърколи с оръжие в ръка, навреме, за да види, че терористът също вади оръжие.
Фют. Фют. Фют. Майк натисна спусъка три пъти бързо един след друг и изстрелите на четирийсет и пет калибровия пистолет със заглушител прозвучаха невероятно високо. Тренировките в Ленгли не бяха отишли напразно. Арабинът се хвана за гърдите и пистолетът му се изтърколи под буса. Нещастникът се свлече сякаш в забавен кадър на пода. Омразата ясно се виждаше в очите му, ала гаснеше. Майк Маккинън хладнокръвно завлече трупа в дъното на гаража и вкара буса вътре. Вдигна трите гилзи и ги прибра в джоба си.
С помощта на микрофончето и слушалката, получени от момчетата в сутерена, агентът чу и последният обръщач да изщраква на място. Маккинън отвори вратата на стария сейф и огледа съдържанието му. Имаше само един плик, надписан отвън с дебел черен маркер: Ω.
Джорджо Феличи беше проследил Майк Маккинън от отсрещната страна на платното. Човекът на Хамас спокойно щеше да се справи с американеца, помисли си той, но за всеки случай се приближи.
За миг Феличи изпусна от поглед двамата мъже зад буса. После чу три изстрела от четирийсет и пет калиброво оръжие със заглушител и разбра, че е изгубил своя арабин. Решил да не рискува с онзи от ЦРУ в затвореното пространство на гаража, сицилианецът приклекна ниско. Движейки се покрай стената, той се прикри зад една паркирана кола.
След петнайсет минути американецът се появи с найлонов плик в ръка, бързо се озърна наоколо и се запъти към автомобила си. Джорджо извади своята берета и безшумно го последва.
Майк Маккинън чу шум, моментално посегна за пистолета си и се завъртя по посока на звука. В този момент един-единствен куршум го улучи между очите и той тихо се строполи на тротоара.
45.
Йерусалим
— Йоси ще стане прекрасен премиер-министър, Давид, но се боя за вас двамата — каза Алегра, когато Ели се оттегли с поръчката им. — Някои от ултраортодоксалните евреи и заселниците са бесни.
Когато Давид и Алегра чукнаха чаши в наздравица за мира, двама младежи, увлечени в разговор край входа на Нумеро Венти, млъкнаха и се отдръпнаха настрани, за да направят път на красива млада жена. Васфийе Хатиб уверено влезе в претъпкания ресторант и се запъти към Давид и Алегра.
Ели излезе иззад бара. Беше я виждал веднъж и не го подтикна поразителната външност на младата хубавица, а дългогодишният опит и някакво шесто чувство, че нещо не е наред — никой от гостите му не очакваше никого и всички маси бяха заети.
— Какво обичате? — любезно се усмихна той и я потупа по рамото.
Когато девойката се обърна, проблесналата за миг загриженост в тъмните й очи не убягна на стария келнер. Тя пъхна ръка в джоба си. Ели видя жицата, инстинктивно завъртя палестинката и я обгърна с две ръце, но… закъсня. Васфийе натисна бутона и взриви почти два килограма амониев нитрат. В ресторанта се развихри ураган от летящи гвоздеи, дим и смъртоносни парчета стъкло и ударната вълна разтърси старите каменни стени.
— Алегра! — Давид тръсна глава и с олюляване се изправи на крака. От дълбоката рана отстрани на главата му струеше кръв.
Алегра беше седяла по-близо до момичето и сега лежеше неподвижно в локва кръв. В далечината се чуваше толкова добре познатият вой на приближаващи се сирени — кадрите с линейките щяха да бъдат показани в новините по цял свят.