— На папата ли?
— Не съвсем, но все пак от много високо равнище, от патриарха на Венеция, кардинал Донели. Твърди се, че той е приел поканата да присъства на мирната церемония, която ще се проведе под Дамаската порта.
— Професор Кауфман определено дава надежда на хората, Том, но някой поел ли е отговорността за последния атентат?
— Да, Джералдин. Хамас незабавно направиха изявление в този смисъл и заплашиха с още атентати, въпреки че това спокойно може да даде обратния ефект. Даже палестинците, изглежда, искат Кауфман и Сартави да успеят.
— Том, благодаря за включването в „Международен кореспондент“. А сега за ядреното напрежение със Северна Корея…
Петрони се пръскаше от гняв. Той се опита да подреди въртопа от мисли и да овладее пристъпа на паника, какъвто не беше получавал от години. Извади тъпоносата си берета „Чийта“ и притисна буза към успокояващия хлад на метала. Донели продължаваше да си е съвсем жив, а сигурно и жената. Оставащият препис на свитъка Омега все още не бе в негови ръце и държавният секретар знаеше, че журналистическото разследване на Лоунърган набира скорост. Поне здравето на треперещия стар понтифик се влошаваше, помисли си Петрони, и ако не друго, посещението на Донели в Близкия изток можеше да се отмени и да се разпространи съобщение до медиите, че не е спазен ватиканският протокол. Щом не можеше да го отстрани незабавно, щеше да го държи далеч от светлината на прожекторите. Участието на Донели в подписването на международен мирен договор с ония мюсюлмани, горчиво си каза държавният секретар, се равняваше на нещо като международно признание, което можеше да повлияе върху конклава. Петрони стисна ръкохватката на беретата по-здраво. Не можеше да търпи да не владее положението, изобщо не можеше, и сега се чувстваше по-категоричен от всякога да постигне желаните резултати.
46.
Тел Авив
Когато се прибра в телавивския си хотел, Джорджо Феличи гледа повторението на включването на Том Шуайкър в „Международен кореспондент“. Все още нямаше вести за състоянието на италианката. Замисли се за времето, когато беше държал ония стегнати малки гърди на мушка. Щеше да е жалко, ако жената останеше жива, обаче съобщението, че Донели ще участва в мирната церемония му бе дало една идея. Измъчваше го проблемът как да елиминира кардинал Донели и после да не бъде заловен. Този план спокойно можеше да успее. Ако кардиналът загинеше в резултат на атентат срещу министър-председателя на Израел, неизбежното следствие щеше да се съсредоточи върху Кауфман. Смъртта на Донели щеше да бъде обяснена като злополука. Джорджо знаеше, че Юсеф Сартави изпитва дълбоко вкоренена омраза към израелците, но дали това щеше да е достатъчно, за да убие израелския премиер наред с Донели? Извършването на политическо убийство в Израел щеше да бъде изключително трудно.
Феличи вдигна мобифона си и набра кода на обезопасения телефон на държавния секретар. Очакваше кардиналът да е в мрачно настроение и не се излъга.
— Петрони!
— Обажда се Джорджо Феличи, Лоренцо. Току-що гледах съобщението, че кардинал Донели е поканен на церемонията по подписването на мирния договор в Йерусалим — каза той, като запази за себе си факта, че се е добрал до свитъка Омега.
— Само че той няма да отиде, Джорджо. Поканата не е одобрена от светия отец, нито от мен, естествено. — Петрони кипеше от яд и съскаше думите по телефона.
— Съветвам те да му разрешиш, Лоренцо — спокойно отвърна сицилианецът. — Така ще имам възможност да привлека подкрепата на хората, от които се нуждая, за да изпълня уговорката ни.