Държавният секретар не отговори веднага. Беше притиснат в ъгъла и не можеше да се измъкне оттам.
— Ако се съди по резултатите от досегашните ти действия, Джорджо, не ми остава друг избор — ледено заяви Петрони и затръшна слушалката.
Феличи се усмихна. Петрони щеше да бъде полезен като папа, но дори да не го изберяха, в списъка на П3 имаше и други. Междувременно изпитваше огромно удоволствие да повърти безпощадно амбициозния кардинал на шиш, като го държи в неведение за местонахождението на свитъка Омега.
Давид стигна в отделението на третия етаж на огромната болница „Хадаса“ и почука на малкия външен офис.
— За мен ли, доктор Кауфман? Не беше нужно. — Старшата сестра се усмихна на красивия посетител с бинтована глава, който носеше дванайсет рози.
Давид отвърна на усмивката.
— Как е тя?
— Тази сутрин е много по-добре. Все още е малко потресена, затова ще я задържим под наблюдение още една нощ, обаче утре сигурно ще можете да я отведете вкъщи.
— Знам, че сега не е време за посещения, но може ли да я видя?
— Разбира се.
Той последва сестрата по коридора. До самостоятелната стая на Алегра ненатрапчиво седеше агент от Шин Бет. Предзнаменование за бъдещето, мрачно си помисли Давид.
По лицето на Алегра имаше охлузвания и множество ранички. Ръцете й бяха плътно бинтовани, ходилата също. За щастие раните й не бяха толкова опасни, колкото изглеждаха. Тя все пак успя да му се усмихне, докато Давид подреждаше цветята във вазата. После нежно я целуна по устните.
— Розите са прекрасни, Давид. Изобщо не подозирах, че си толкова романтичен — пошегува се Алегра, после настроението й стана сериозно. — Как е семейството на Ели? — попита тя. — Можем ли да им помогнем с нещо? — Сърцето й се късаше за стария келнер, дължеше му живота си.
— Разговарях с жена му — тихо отвърна Давид. — Справя се, доколкото може. Сигурна ли си, че все още искаш да участваш?
Алегра се приповдигна от възглавниците, наведе се към него и го хвана за ръка.
— Ако ти беше като онези, които искат да се борят срещу насилието с насилие, и смяташе, че няма друг начин, може би щях да се поколебая. От все сърце вярвам в мира, който ще постигнете вие с Йоси и Ахмед. Знам също, че много те обичам и няма да се откажа от теб толкова лесно.
Давид я погледна със замъглени очи. Тя му се усмихваше. Когато Алегра напълно се възстановеше, щеше да има достатъчно време да й разкаже за взлома в университета.
47.
Наблус
Юсеф Сартави се бореше със задушаващата сила на нещо, което го притискаше. Опита се да се освободи, извика два пъти и се събуди, целият плувнал в пот. Сълзите му отново бликнаха, когато за пореден път преживя гибелта на семейството си.
Погледна си часовника. Четири. Почти всяка сутрин се събуждаше по това време. Знаеше, че няма да заспи пак, затова си направи кафе и се замисли за капитулацията на брат си пред неверниците. 11 септември беше показал на какво е способен ислямът, слава на Аллах. Сега перспективата за мир с израелците измъчваше душата му, но това не бе единственото, което го смущаваше. Трябваше да се срещне с Джорджо Феличи, а нямаше желание. Знаеше, че сицилианецът не се е зарадвал много на оплесканото отмъкване на свитъка, нито на оцеляването на жената, ала планът за журналиста продължаваше да е в сила и щяха пак да се опитат да убият доктор Басети. Юсеф беше предложил да се срещнат в парк, където трудно можеха да ги подслушат, а в близостта до Кнесета се криеше и ирония.
— Моите клиенти в Рим са много недоволни от загубата на свитъка Омега — мрачно заяви Феличи. След като свитъкът беше в него, той нямаше намерение да плати нито стотинка от парите на Ватикана.
Слабото, загоряло от слънцето лице на Юсеф и тъмните му очи останаха неразгадаеми.
— И са още по-недоволни от това, че досега не успяхте да се избавите от италианката.
— Не е толкова лесно да се очисти този обект. Сега тя е в кръга на премиера, въпреки че нашето момиче се приближи максимално и следващия път италианката няма да извади такъв късмет.
— Държите ли журналиста под наблюдение?
— Неговата СИМ карта сега е в същия мобифон, само че натъпкан с експлозив. Ако се наложи, веднага може да бъде елиминиран.
Джорджо Феличи презрително изсумтя.
— Няма да ви изплатим парите за свитъка Омега, докато не ни го доставите, обаче има начин да поправите грешката си и да си осигурите още повече средства за своята кауза.