Юсеф изслуша подробностите от новия план за италианския кардинал.
— Само че има едно условие — предупреди сицилианецът. — Ударът трябва да бъде нанесен в рамките на атентат срещу израелския премиер по време на мирната церемония.
Сартави не отговори веднага. Джорджо Феличи дори не подозираше, но палестинецът много беше мислил за атентат срещу премиера Йоси Кауфман, включително за възможността да провали мирната церемония, и вече имаше някакъв план. До този момент му липсваха финансови средства да осигури успеха му.
— Тази операция ще бъде изключително трудна и много скъпа. — Юсеф нямаше нужда да пита защо неверниците искат смъртта на един от своите духовници. — Охраната ще бъде засилена. Районът около Дамаската порта ще се пази по-добре от летище „Бен Гурион“. Бих могъл да вкарам камикадзе със съответния експлозив през кордона, обаче се съмнявам, че той ще успее да се доближи до централната група, преди да го повалят. Смъртта само на няколко обикновени израелски войници ще е равносилна на пълен провал.
— Лек самолет? — предложи Феличи.
Арабинът поклати глава.
— Мислил съм за това. Имам пилот, който е повече от готов да отмъсти за смъртта на жена си, само че го пазя за друго време. Дамаската порта се охранява прекалено добре. Самолетът може да излети само от Ливан или Йордания. Въздушната зона около Йерусалим е затворена и още щом нашият човек наруши одобрения план за полет, израелските изтребители ще го свалят. — Сартави сякаш изплю последните думи, после замълча за миг и се замисли.
След като брат му се бе съюзил с неверниците, ако получеше шанс, щеше да го убие. Този план също можеше да се изпълни, но знаеше, че трябва да бъде близо, а това означаваше, че и той може да загине. Знаеше също, че планът му ще успее само ако избере нужния експлозив, който много трудно се намираше. Слава на Аллах, сега най-после навярно имаше такава възможност и Юсеф щеше да си заслужи мястото в рая.
— И все пак операцията може да се проведе, само че ще бъде крайно рискована — заяви накрая той. — Ще струва значителна сума.
— Разбира се — съгласи се Джорджо. — Какво имате предвид?
— Ще са ми нужни поне шест кила семтекс.
— Непременно ли трябва да е семтекс?
Сартави кимна.
— Това е единственият експлозив, който бих могъл да се надявам да вкарам, и даже тогава ще трябва да измисля някаква хитрост — без да уточнява, отвърна той. — Семтексът е изключително стабилен и трудно се взривява случайно. Може да му бъде придадена всякаква форма, а това в нашия случай ще бъде от решаващо значение. Нещо повече, той няма мирис и полицейските кучета няма да го надушат.
— Възможно ли е изобщо да бъде засечен? — попита Феличи, впечатлен от професионализма на палестинеца, но и мислейки за проблемите около вкарването на експлозиви в Израел.
— Да, ако бъде облян в неутрони. Техниката за това е много скъпа и освен ако израелците не разполагат с разузнавателни сведения, едва ли ще използват такава дори на мирната церемония.
— Секретни ли са плановете ви?
— Подробностите от този план се разкриват само доколкото някой трябва да знае нещо конкретно. Изложих ви общите му очертания, защото иначе не можете да ни осигурите семтекса — студено поясни Юсеф.
Джорджо Феличи го познаваше само от няколкото разменени шифровани съобщения, ала изпитваше все по-голямо уважение към него.
— Нещо друго? — попита той.
— Двайсет милиона долара. Освен разходите. И платени предварително.
— Това е много голяма сума, приятелю.
— И рискът е много голям — невъзмутимо отвърна Сартави. — Хамас не се различава от никоя друга организация. За да продължаваме борбата, имаме нужда от средства.
— Има ли вероятност италианката да присъства на мирната церемония? — върна се към първия си обект Феличи.
— На първия ред — заяви Юсеф. — Възможно е да хванем и нея в мрежата — добави той, прочел мислите на сицилианеца.
Преди да замине за Рим, Джорджо Феличи остави шифровано съобщение за кардинал Петрони. Семтексът трябваше да се осигури чрез една от ватиканските компании, която произвеждаше експлозиви, и да се достави с дипломатическата поща.
Йерусалим
— Голям компромис — съобщи Давид, докато махаше на доброжелателите в болничното фоайе и придружаваше Алегра към очакващата ги правителствена кола. — Дадох на Онслоу почивен ден.