— Казваш го почти със съжаление — укори го тя.
— Е, половин ден. Ще го вземем от моя апартамент.
— От нашия апартамент! — прошепна Алегра и го сръга в ребрата.
— Как се чувстваш? Струва ми се, че вече си съвсем добре — рече Давид, като разтриваше удареното място.
— Нямам търпение да продължим. Обядваме и — в лабораторията, нали?
— Хм, нещо такова — отвърна той с типичната си усмивка.
След обяда потеглиха към епископ Патрик О’Хара в Стария град.
— Къде отиваме? — попита Алегра, когато видя, че не пътуват към хълма Скопус.
— Всичко ще ти се изясни — обеща израелецът със странно изражение.
На прага ги посрещна сестра Катерина и докато ги водеше нагоре по стълбището, думите й се сипеха една след друга.
— Давид! Алегра! Влизайте, влизайте. Много се радвам, че си добре, Алегра.
— Алегра! — Патрик я поздрави с протегнати ръце. — Всички се чувствахме зле. Със сестра Катерина щяхме да идваме днес в болницата, но ни казаха, че си добре. Много се радвам да видя, че си на крак.
— Извадих късмет, Патрик, благодаря. Явно още не ми е дошло времето — усмихна се Алегра. — Макар да съм малко озадачена защо сме тук, когато имаме страшно много работа. — И тя погледна въпросително Давид.
— Може ли, Патрик?
— Естествено, Давид. Тук сме в максимална безопасност.
Археологът отиде до голямата картина на стената и внимателно я спусна на пода, разкривайки стар стенен сейф. Той въведе комбинацията и извади два големи плика, които Алегра веднага позна.
— Само два ли? — загрижено попита тя.
— Евангелието на Тома и свитъкът Омега.
— Не разбирам. Какво се е случило със свитъка на Исая?
— Сутринта на атентата ми се обади Йоси. Един от неговите хора в Мосад му съобщил, че е възможно свитъците да са под наблюдение в лабораторията, затова прибягнах до помощта на Патрик и го вкарах в играта.
— С Джовани често сме разговаряли за свитъка Омега, Алегра, и от него знам какво се е случило с Йоан Павел Първи — включи се в обясненията епископът. — В университета фрагментите нямаше да са в безопасност — до лабораториите имат достъп прекалено много хора.
— Лаборантът с шарещите очи ли? — обърна се към израелеца Алегра.
Той кимна с глава.
— Намерен мъртъв в един телавивски гараж, колкото и да е странно, наред с агент от ЦРУ. Следяла ги кола от Мосад, обаче един камион я блъснал, когато пресякла на червен светофар. Онзи, у когото е пликът със свитъка на Исая, си мисли, че това е Омега.
— Значи повече от една група се опитва да се добере до него — заключи Алегра.
— Да, и докато смятаха, че свитъкът е при нас, щяха да ни наблюдават като ястреби. Надписах плика с буквата „омега“, но трябваше да поставя нещо вътре, нещо, което да ги заблуждава колкото може по-дълго, затова жертвах преписа на Исая. Надявахме се, че Мосад ще го върне, обаче… е, предполагам, че няма идеална служба за сигурност — малко разочаровано рече Давид, — но поне оригиналът на Исая все още е в Светилището на книгата.
Алегра се усмихна.
— Какви сте ми заговорници вие двамата! Тук сигурно е последното място, където някой ще се сети да търси.
— В някой предишен живот съм бил сред шпионите на Навуходоносор — подхили се Патрик. — С удоволствие бих останал, но имам среща оттатък улицата — кимна с глава към черквата на Божи гроб той. — Въпреки че с нетърпение очаквам да узная какво има в свитъка Омега.
— Това ще отнеме бая време, Патрик — посочи Давид. — Мерси, че ни пускаш във всекидневната си.
— Интересно, че няколко групи търсят свитъка — продължи Алегра след излизането на епископа. — Макар че имам известна представа коя е едната от тях.
Израелецът кимна.
— Петрони и неговите момчета. Възможно е все още да ни наблюдават, затова ще ги заблудим, че продължаваш да работиш върху фрагменти в лабораторията, въпреки че ако си мислят, че Омега вече не е при нас, за известно време ще ни оставят на мира.
— Колко време ще отнеме подреждането на фрагментите?
— Трудно е да се каже, но след като частите от свитъците вече са разделени, задачата ни много ще се улесни. Йоси ми съобщи, че подготвят мирната церемония за след два месеца, доста преди завръщането на Лоунърган. Да се надяваме, че дотогава ще сме близо.
— Трябва ли да върнем другите фрагменти в хранилището?