Той отпи глътка от любимата си светла бира макаби и се огледа наоколо. Заведението започваше да се пълни. На бара оживено разговаряха един-двама депутати от Кнесета и прочут ексцентричен бизнесмен. Ученият небрежно се озърна към здраво сложения арабин, който четеше на масата в ъгъла.
— Шалом! — чукнаха се мъжът и жената на съседната маса.
Наздравица за „мир“ в страна, която от векове познаваше само кръвопролитие и война. Зад смеха и дружелюбните приказки постоянно дебнеше съвсем друг шум — грохотът на смъртта и разрушението от ръцете на Хамас и палестинците.
Юсеф Сартави се правеше на потънал в книгата си. Самотният арабин на ъгловата маса работеше в израелската рекламна агенция „Кохатек“, но всъщност имаше далеч по-зловеща роля, за която все още не подозираха нито Мосад, нито ЦРУ. Той беше един от най-опитните оперативни организатори на Хамас. Бяха минали повече от двайсет и пет години, откакто израелците бяха убили семейството му в селцето Деир Азун. Кошмарите още не го напускаха.
Ако не беше предложената му голяма сума, доктор Алегра Басети нямаше да представлява интерес за Хамас, особено като се имаше предвид странният произход на поръчката. Тя идваше някъде отвисоко във Ватикана, но щом християните искаха да се избиват помежду си, това си беше тяхна работа. Вниманието му привлече приятелят на обекта, доктор Давид Кауфман, син на професор Йоси Кауфман. Бащата и синът вече бяха в черния списък на Хамас. Политиката на организацията изискваше подробно запознаване с обекта на атентата и Юсеф Сартави винаги се подготвяше изключително педантично. Тазвечерното разузнаване представляваше само първата стъпка.
Давид Кауфман отново отпи глътка бира и се замисли за откритието на Алегра. Нейният ДНК анализ бе направо невероятен, но още бяха по средата на подреждането на фрагментите. Той погледна към входа, където Ели взимаше палтото на Алегра. Тя беше стройна, с кръгли тъмнокафяви очи и овално лице. В лабораторията обикновено носеше косата си вдигната, но тази вечер я бе спуснала върху раменете си, черна и лъскава на светлината в ресторанта.
— Изглеждаш по-поразителна от всякога — целуна я Давид и изтегли стола й от масата.
— Благодаря ви, уважаеми господине. С такива ласкателства ще стигнете далече.
— Бира? Джин с тоник? Шампанско?
— Избирам шампанско — с доволен вид отвърна Алегра.
— Нека е цяла бутилка, Ели — поръча той и взе менютата.
— Напоследък чувал ли си се с вашите? — попита младата жена.
— И двамата са добре. Йоси още балансира между математиката в университета и политиката, а Мариан кротко го подкрепя, макар понякога да ми се струва, че предпочита Йоси да си беше останал професор.
— Майка ти е изключителна жена. И на двамата не можеш да им дадеш повече от шейсет.
— Да. Силите на вселената са улучили, като са ги събрали заедно.
— Само дето са създали теб — бързо го контрира Алегра. — Бам! Обожавам, когато сваляш защитата си, Давид Кауфман.
— Бива си те. Шалом! — ухили се археологът. — Страхотна седмица, none é vero? — смеси иврита с родния италиански на Алегра той.
Тя се усмихна.
— Наистина. Нищо чудно, че монсиньор Лоунърган не искаше никой да получи достъп до фрагментите в оня негов куфар в хранилището на Рокфелер. Щом във Ватикана надушат какво сме открили, ще настане истински ад.
— Да — внезапно стана сериозен Давид. — Изглежда, че най-после е оживял най-страшният им кошмар, въпреки че в края на краищата това може и да не се окаже толкова лошо.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, че Ватиканът ще трябва да преразгледа догмите си. Ти винаги си твърдяла, че си напуснала Църквата, защото се основава на страх. Управлявана от старци, които отказват да променят позицията си, каквито и да са доказателствата против нея. — Той забеляза рязката промяна в позата й.
— Както знаеш, това не беше единствената промяна — възрази Алегра и горчивият спомен за кардинала и Църквата, която някога бе обичала, помрачи обичайната мекота на очите й.
— На никого ли не вярваш?
Тя поклати глава.
— Не и във Ватикана. Те ще реагират яростно и ще го скрият, каквото и да им струва това. Но Джовани Донели ще помогне. Той е един от малцината на върха, които ще допуснат дебат за този свитък в Църквата.