— Има много време. Предпочитам да изчакам, докато можем да върнем трите части от свитъка Омега, които бяха залепени за капака на ковчежето, и да го направим наведнъж. Един мой приятел реставрира стари книги и пергаменти. Той може да преписва документи и да им придава вид на стари. В този случай — много стари.
— Интересни приятели имаш — подхвърли Алегра.
48.
Йерусалим
Медиите въртяха историята близо два месеца. Убийството на Майк Маккинън беше неудобно и за Израел, и за Съединените щати и от ЦРУ категорично отричаха агентът да е имал каквато и да е заповед за участие в предполагаемата кражба на израелски паметник на културата. В Мосад изобщо не им вярваха. Накрая постигнаха компромис. Стига името на „петдесетинагодишния мъж“ да не бъдеше разкрито, както и връзката му с ЦРУ, на все по-неспокойните медии щеше да бъде позволено да отразят двойното убийство на пряката на „Йехуда ха-Ямит“ и да тиражират догадките за свитъка Омега, които от седмици се разпространяваха из Йерусалим и Тел Авив. Военната техника на стойност четири милиарда долара можеше да осигури известна отзивчивост даже от страна на израелците. Първият репортаж се появи на челната страница на „Джерусалем Поуст“ наред със съобщение за операцията на гърлото на папа Йоан Павел II и неговото влошаващо се състояние.
Търсенето на свитъка Омега продължава
„В телавивската полиция са озадачени от обир в Еврейския университет, извършен преди няколко седмици, и последвалото двойно убийство в една пряка на «Йехуда ха-Ямит», призна днес главен инспектор Амос Равив, който ръководи следствието. С дързък удар в една от университетските лаборатории предполагаем човек на Хамас, шофиращ бус с логото на местна охранителна фирма, откраднал сейф, преструвайки се, че го взима за ремонт. Шофьорът на буса бил открит застрелян в гараж близо до пристанището Яфа, наред с още един мъж, за когото се предполага, че е петдесетинагодишен и чието име не се съобщава.
«На този етап още нямаме представа какъв интерес може да има Хамас към сейфа» — заяви инспектор Равив и потвърди, че според слуховете е възможно вътре да се е намирал свитъкът Омега.
Еврейският университет отхвърли слуховете като абсурдни догадки.
«Доколкото ни е известно, сейфът е бил празен» — заяви говорител на Еврейския университет и отрече университетът да има каквато и да е връзка със свитъка Омега.
От Рокфелеровия музей отказаха коментар.
«Засега нямаме сериозни улики и призоваваме всеки, който е видял нещо, да ни съобщи» — каза главен инспектор Равив.“
Отказът на директора на Рокфелеровия музей привлече вниманието на медиите към онова, което може би криеше музеят, и разтревоженият Жан-Пиер ла Франси се обади на кардинал Петрони.
— И тук ни звънят, Ваше Високопреосвещенство, и ако някой не каже нещо, няма да се успокоят.
— Оставете това на мен — ледено отвърна Петрони.
Лоунърган бе отсъствал достатъчно време, реши той. Дебелият учен трябваше да престане да се шматка по света и да продължи да върши онова, за което му се плащаше — да брани интересите на Църквата. Петрони натисна бутона на интеркома.
— Ваше Високопреосвещенство? — обади се отец Томас.
— Известно ли ни е къде се намира монсиньор Лоунърган?
— Чете лекции из Европа, Ваше Високопреосвещенство. Може би във Флоренция.
— „Може би“ не ми стига, отец Томас. Открийте го и му се обадете. — Държавният секретар изключи интеркома с раздразнение.
Флоренция
Дерек Лоунърган приключваше лекцията си за свитъците от Мъртво море във флорентинския Il Museo Archeologico.
— Повтарям, няма абсолютно никакво съмнение — вирна брадичка и почти затвори очи той, — че свитъците от Мъртво море датират от втори век преди Христа.
Осемнайсетте души, представляващи „тълпата“ от слушатели, любезно изръкопляскаха и един по един се извиниха, оставяйки монсиньор Лоунърган в ръцете на злочестия музеен директор, който успя да го качи на такси и да го прати в хотела му на брега на Арно с изглед към Понте Векио.
— Троен скоч, барман. Гласните ми струни се нуждаят от смазване — нареди Лоунърган, когато седна на бара и шумно се оригна.
Клиентите, насядали на белите фотьойли в елегантния централен бар на хотел „Лунгарно“, учудено повдигнаха вежди.
— Certamente, signor — отвърна барманът. — Певец ли сте? — усмихнато попита той. Английското му произношение не беше идеално и въпреки това далеч изпреварваше италианския на Лоунърган.