— Мили боже, ти да не си се побъркал? Четох лекция пред много голяма и внимателна публика за загадките на свитъците от Мъртво море. Чувал ли си за Лоунъргановите лекции? Много са известни.
— Аха! Монсиньор Лоунърган!
— Същият.
— Има съобщение за вас.
На Дерек Лоунърган изобщо не му хрумна, че барманът може да го познава само от телефонното съобщение, което гласеше: „Настоявам незабавно да се завърнете в Йерусалим. Ла Франси“.
— Lei e va bene, signor?53 — загрижено го попита барманът.
49.
Йерусалим
Денят на мирната церемония беше топъл и чудесен. Главният аудиоинженер на „Кохатек“ лично бе ръководил приготовленията. Привечер Юсеф се облегна на едно от скелетата и огледа почистената Дамаска порта, в момента отцепена от израелската армия, без обичайните танкове и бетеери. За голямо огорчение на някои военни премиерът беше наредил „да се уважава животът“, което изискваше нова политика на свеждане на силата до абсолютния минимум.
Въпреки това не всички бяха за мирния договор и, макар и минимално, присъствието на армията все още си личеше. Всеки стол, маса, сандък с техника и дори външните тоалетни бяха подложени на щателно претърсване от стотици обикновени войници, сапьорни отряди и кучета. На всички входове бяха монтирани редици от детектори за метал и млади израелски войници нервно охраняваха контролно-пропускателните пунктове. През тях трябваше да минат всички, освен групите на държавните ръководители и съответните ВИП лица, ако искаха да наблюдават церемонията. Вече се образуваха дълги опашки.
Юсеф знаеше, че въпреки всички тези мерки една решителна атака би могла да успее и той кимна с глава на младия палестинец, когото беше включил във ведомостта. Фалшивите документи бяха издържали проверката и пред погледа на Сартави младежът се настани зад волана на електрокара. Машината не щеш ли се наклони назад към катедрата със специално изработени мотиви отпред. Пронизителният трясък привлече вниманието на всички наоколо и Юсеф се втурна към злополучния шофьор, като размахваше юмрук.
— Мамка му, идиот такъв! — изруга той. — Гледай какво направи! — Той отчаяно се вторачи в останките от разбитата катедра.
При него моментално дойдоха двама израелски офицери, единият от които бригаден генерал Аврахим Мишал, шеф на охраната на мирната церемония.
— Имате ли друга? — попита генералът.
— Да, обаче нямаме много време. Поне тия неща са невредими — отвърна Юсеф и прокара длани по гербовете на Израел и Палестина. — Дали ще можете да ни осигурите ескорт, господин генерал? Складът ни е в Западен Йерусалим и не съм сигурен, че ще успеем да докараме нова катедра навреме.
Бригаден генерал Мишал се обърна към придружаващия го млад капитан.
— Осигурете камион и ескорт на този човек и докарайте нова катедра колкото може по-бързо.
След час войниците на контролно-пропускателния пункт на шосето за Наблус спряха израелския военен камион с новата катедра, завързана в каросерията. Капитанът в кабината размени няколко реплики с войника на пункта и камионът продължи пътя си.
На Юсеф му трябваха двайсет минути, за да монтира националните гербове и нов микрофон на катедрата върху трибуната под Дамаската порта. Гласът му отекна над Стария град на Йерусалим.
— Проба… проба… проба… — Останал доволен, той изключи микрофона.
— Всичко наред ли е? — попита генерал Мишал, приближавайки се от мястото, от което наблюдаваше тълпите, изпълващи района пред древната порта.
— Да, благодаря, благодаря ви и за ескорта. Без него едва ли щяхме да успеем да докараме нова катедра.
— Радвам се, че можах да ви помогна — усмихна се генералът.
Разчитането на свитъка Омега отне два месеца усърден труд и сега оставаха само десет фрагмента. В деня на мирната церемония Давид и Алегра приготвиха тоалетите си за вечерта и отидоха при Патрик.
— Видяхте ли статията за убийството след кражбата на сейфа в „Джерусалем Поуст“ преди два дни? — попита епископът. — Странно, че трябваше да мине толкова време, докато стигне до пресата.
— Сигурно е свързано с американеца. Том ми каза, че бил агент на ЦРУ и на медиите било наредено да не разпространяват информацията, което прави цялата тази история още по-тъмна.