— Статията е доста мъглява — отбеляза Алегра. — Още не са го разпознали и след случилото се с Йоан Павел Първи не бих се изненадала, ако с това са свързани ватиканските мутри.
— Проблемът е, че случаят отново събуди интереса на медиите към свитъка Омега. Надявам се онези, които си мислят, че са се добрали до него, да не се вгледат много внимателно в онова, което е при тях — отвърна Давид и постави поредния фрагмент на мястото му. Оставаха само още четири. Посланията за числата на Магдалина и ДНК вече бяха съвсем ясни. Предупреждението почти беше завършено.
— „И две откровения ще осмеят трето — преведе от елинистически гръцки ученият, — макар че и трите ще бъдат от Авраам.“
— Започва да изглежда, че Йоси е бил прав за сблъсъка на цивилизациите — мрачно посочи Патрик. — Обаче наближава шест и половина и може би е време да оставим това за утре.
— Да — неохотно се съгласи Давид. — Докато слезем до долу и минем през охраната, оркестърът вече ще е загрял. Това тук е чакало две хиляди години, може да почака още един ден.
Мобифонът му иззвъня и той го вдигна от масата.
— Давид Кауфман.
Алегра инстинктивно разбра, че нещо не е наред, и тревожно го зачака да затвори.
— Обаждаше се Хафиз. — Мислите на археолога препускаха. — Току-що получил съобщение, че Лоунърган ще пристигне от Европа късно тази вечер. От летището направо отива в музея. Директорът ще го чака там в девет. Хафиз получил нареждане да остане дежурен, в случай че имат нужда от него.
— Нали щеше да се върне чак след месец!
— Следващата седмица имаше лекция пред Лондонското археологическо дружество. Лоунърган за нищо на света не би пропуснал такъв случай — отбеляза Патрик.
— Да не споменавам извънработното време. Обикновено в пет вече е в бара. — Алегра съзнаваше, че времето им изтича.
— Това може да означава само едно — заключи Давид. — Някой му е наредил да се върне и се басирам, че причината е онази статия за свитъка Омега.
— Лоунърган ще се уплаши, че фрагментите са от неговия куфар, и щом направо отива в музея, ще иска да го провери преди срещата с директора — предположи Алегра.
— Права си, ще ми се да бях върнал евангелието от Тома, когато получихме трите копия на фрагментите от Омега. Вече е малко късно — мрачно рече археологът, — обаче не можем да си позволим да поемем риска. Ще трябва да върна фрагментите от евангелието от Тома в хранилището още сега. Да се надяваме, че Лоунърган няма да претърси куфара си прекалено внимателно.
— Ами церемонията, Давид? Ще я пропуснем!
— Ти върви с Патрик, аз ще дойда по-късно.
— Не, идвам с теб. Ако стигнем до хранилището навреме, може би ще хванем част от церемонията.
— Ами външните патрули? — попита Алегра на влизане в музейния паркинг.
— Ще трябва да рискуваме.
Сърцето й се сви, когато на паркинга след тях се появи патрулната кола.
Рим
Кардинал Петрони включи телевизора. В световните медии господстваха две новини: влошаващото се здраве на папата и мирната церемония в Йерусалим. Държавният секретар проследи обобщението на събитията през последния месец, което включваше кадри с линейката на болния понтифик, пристигаща в римската клиника „Гемели“. Светият отец немощно помаха от носилката си и Петрони презрително изсумтя. Когато дишането на папата се влоши и се наложи да му направят трахеотомия, кардиналът одобри изявленията на ватиканските медии, предназначени да успокоят вярващите. Сега, в папските покои точно над неговия кабинет, старецът беше получил инфаркт и бъбреците му отказваха. Петрони се бе разярил, когато папският лекар беше скрил истинското състояние на папата, ала сега понтификът умираше и му оставаха около две денонощия живот. Лоренцо си позволи доволно да се усмихне. Като се имаше предвид легендарният му инат, папата можеше да издържи малко повече, но нямаше да се наложи да иска оттеглянето му. Кардиналът беше инструктирал неохотния пресаташе да подготви изявление за пресата, „в случай че Господ призове папата“, и сега текстът очакваше подпис. Петрони се наведе напред, когато кадрите със светлините в прозорците на папските покои се смениха със златното кубе на Купола на скалата.
Си Си Ен и останалите световни медии отразяваха изключително важната мирна церемония в Йерусалим. Международните кореспонденти бяха събрани върху старата градска стена отстрани на портата и Том Шуайкър обобщаваше събитията, довели до подписването на договора, и говореше за надеждата, която даваше за бъдещето той. Не за теб, подсмихна се Петрони. Негов човек във Вашингтон го беше осведомил, че разследването на миналото на Лоунърган е стигнало чак до ФБР, и кардиналът бе казал на Феличи да пристъпи към следващата мярка. Това щеше да бъде изпълнено едновременно с убийството на Донели.