Йерусалим
На няколко места пред трибуната бяха инсталирани камери. Президентът Ахмед Сартави щеше да представлява новата държава Палестина и като духовно лице, щеше да говори и за пътя пред палестинските мюсюлмани, подкрепян от присъствието на имама на Йерусалим. Премиерът Йоси Кауфман щеше да представлява държавата Израел и като набожен юдей, щеше да говори за юдейската вяра, подкрепян от присъствието на главния равин на Йерусалим. Венецианският патриарх, кардинал Джовани Донели щеше да демонстрира подкрепата на християнството, третата голяма Авраамова религия. Джовани щеше да говори пръв, следван от Ахмед, и накрая Йоси. Трима ръководители, трима държавници, трима далновидни мъже. След края на речите те щяха да отидат до масата при катедрата, където премиерът на Израел и президентът на Палестина щяха да подпишат договора, подаден им от Джовани.
В Йерусалим се беше събрала Мирната филхармония и хор под ръководството на световноизвестния израелски диригент Леви Майер. Сред сто и четирийсетте му членове бяха едни от най-добрите музиканти — евреи, мюсюлмани и християни — в историята на музиката.
Мариан се настани на официалната трибуна, до мястото, запазено за Йоси. Мирната филхармония и тристачленният хор зад нея бяха разположени на подиум над трибуната, построен до каменните укрепления на Дамаската порта. Леви Майер вдигна палката си и мощните лъчи на прожекторите осветиха дребния израелец. На телевизионния екран на Петрони камерите показаха Майер в близък план — лекият ветрец развяваше сребристосивата му коса, лицето му беше съсредоточено. Камерите се изтеглиха назад и показаха целия оркестър и хор. Също като своя диригент, музикантите носеха бели официални сака и рокли, символизиращи мира. Зад тях пъстрееше хорът: лявата една трета носеха светлосиния цвят на Давидовата звезда, дясната една трета бяха в яркозелено, универсалния цвят на исляма. Разделяше ги белотата на християнството. Хорът символизираше надеждата, мира и търпимостта — посланието на великите пророци от историята.
Стремителните звуци на Бетховеновата Хорална меса в до мажор се понесе в мрака на вечерта над долината на Кидрон към Елеонската планина, отеквайки из пазарищата и сокаците на Стария град и сред парковете и градините на Новия. Музиката заплува над Голгота, където бяха преминали последните часове на Христос, над Западната стена на големия втори храм на Неемия, отказал да се покори на римляните, и над огромния купол на скалата, откъдето Мохамед се беше възнесъл на небето.
Кардинал Донели се качи на трибуната и алените му одежди зашумоляха от вятъра. Той намигна на Мариан и седна до нея. Жената изглеждаше спокойна, ведра и красива в този исторически миг.
Рим
— Петрони! — сприхаво отговори държавният секретар по интеркома.
— Знам, че не желаете да ви безпокоят, Ваше Високопреосвещенство, но на първа линия е Ащън Люис от държавния департамент във Вашингтон. Каза, че било спешно. — Гласът на многострадалния отец Томас звучеше нервно. Спешните съобщения от рицарите на Малтийския орден не биваше да се пренебрегват.
Кардиналът изключи интеркома без отговор и се стегна.
— Радвам се да те чуя, Ащън. С какво мога да ти помогна? — попита Петрони, като продължаваше да следи репортажа за събитията в Йерусалим.
— Реших, че трябва да знаеш, Лоренцо. Правителството се отнася с известна предпазливост към мирния процес в Йерусалим. Кауфман направи прекалено много отстъпки на мюсюлманите и еврейското лоби тук е разярено от подкрепата за изтеглянето на заселниците, особено от Западния бряг. Следващите избори са още далече, но много републикански сенатори са нервни.
Докато държавният секретар слушаше, бързият му ум съставяше план.
— Напълно съм съгласен, Ащън, мюсюлманите не бива да вземат превес, и съм ти много задължен. Кога ще идваш в Рим? Трябва да вечеряме заедно.
Кардинал Петрони затвори телефона и излезе иззад бюрото си, дълбоко замислен. Още откакто онзи самозванец Мохамед се беше опитал да узурпира ролята на Христос в света и се бе самопровъзгласил за Божи пратеник, злите последователи на исляма се мъчеха да угасят единствено правата вяра. Сега правеха поредния си опит и мирният процес в Йерусалим представляваше реална опасност. Всъщност това означаваше помиряване с исляма, а никога не биваше да се допусне той да набере сила. Взел решение, държавният секретар набра предварително въведения номер на рицаря на Малтийския орден в нюйоркските студиа на Си Си Ен.