Юсеф Сартави го слушаше. Речта на този човек го остави скептичен, но и го трогна. Той за стотен път опипа предпазителя, инстинктивно вярвайки на този християнски духовник, което още повечето озадачаваше защо неверниците желаят смъртта му.
— Знам, че Авраам, Мохамед и Христос биха аплодирали този мирен договор като повратен момент в историята на цивилизацията — завърши Джовани. — Поврат от убийствата и кръвопролитията, поврат към търпимост и признаване на ценностите на различните култури и религии. Крачка към справедливостта и мира. — Когато прожекторите осветиха усмихнатия италиански кардинал, тълпата се изправи на крака с мощни овации.
Напрежението в новинарското студио на Си Си Ен в Ню Йорк растеше.
— Не можем да го пуснем, Даниъл! Това ще прекрати мирния процес още преди да е започнал! — разпалено заяви Джералдин. Тя гневно се взираше в шефа на отдел „Новини“ и се питаше откъде е толкова добре осведомен този отвратителен дребосък.
— Може и да не сте забелязали, госпожо Ръшмор, обаче не вие определяте какво да се излъчва в ефир по тоя канал, а аз — ледено я сряза Къркпатрик. Очите му бяха по-пронизващи от всякога. — Публиката има право да знае и ще го излъчим. Още сега. Шуайкър има ли копие? — обърна се към секретарката си той.
Тя утвърдително кимна, уплашена от гневната размяна на реплики.
В Йерусалим президентът Ахмед Сартави започваше своето обръщение.
— Задължен съм на далновидността и мъдростта на Негово Високопреосвещенство кардинал Джовани Донели и на моя приятел, премиера Кауфман.
Юсеф слушаше брат си, който подкрепи позицията за мирно съвместно съществуване като единствена алтернатива на убийствата. Ахмед настояваше Западът да застане зад мащабната далновидност на Йоси Кауфман и да осигури подкрепа и инвестиции за Близкоизточния икономически съюз. Наред с думите на Джовани за безплодността на това да убиеш брат си, тази реч събуди един отдавна забравен спомен, спомен за бране на маслини и мечти за бъдещето. Разкъсван от вътрешна борба и объркан, Юсеф извади ръка от джоба си.
— За Палестина и палестинците това ще означава равенство и справедливост — завърши президентът Сартави. — Палестина няма да бъде страна нито на безбожието, нито на религиозния фанатизъм, а държава, основаваща се на справедливост и свобода на избора. Бих искал да напомня на онези, които се опитват да наложат волята си на всички останали, че в страните, където екстремисти се опитват да наложат волята си, резултатите за исляма са катастрофални — заяви той, ясно предупреждение към войнстващите групировки. — Спомням си какво казва за насилието великият пророк Мохамед, мир Нему. Ще цитирам Корана за онези, които навярно не са запознати с него. „И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: «Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени».“
Когато овациите стихнаха, се изправи премиерът Йоси Кауфман.
— От дълги години съм голям приятел с кардинал Донели и съм му задължен за неговите напътствия, за прозорливостта и мъдростта му. Задължен съм и на своя приятел и съсед президента Ахмед Сартави за неговото водачество и търпение през тези последни няколко седмици. Това ми напомня за един ден преди няколко години, когато тримата бяхме за риба и кардинал Донели, тогава свещеник в селцето Мар’От, отбеляза, че в малката лодка седят християнин, евреин и мюсюлманин, а опасност заплашва единствено рибата.
Докато речта на Йоси набираше скорост, множеството схвана настроението и посланието, че най-после има истински шанс за мира.
— Спомням си и думите на друг израелец, премиера Голда Меир — продължи професорът. — Преди петдесетина години, в деня, когато Обединените нации признаха новата държава Израел, тя беше министър в първия кабинет на Давид Бен Гурион. Немного далеч оттук Голда Меир се обърна към публика, подобна на тази, и каза: „Това не е всичко, което сте искали. Не е всичко, което искахме ние, но нека продължим напред в дух на компромис и мир“. Също като тази вечер тогава израелците и палестинците бяха изправени пред съдбовен избор. Изборът да признаем силните страни и успехите на двете култури и правото да съществуваме мирно като добри съседи или решението да продължим да убиваме родните си деца, собствените си семейства. За съжаление навремето всички избрахме войната и оттогава се избиваме взаимно. Тази вечер ние избираме мира.