— Внушителен човек е този патриарх на Венеция — малко ревниво отбеляза Давид. Знаеше за особената връзка между нея и блестящия католически духовник. — Но даже той да не помогне, не може ли сами да съобщим за откритието тук?
— Без подкрепата на личност като Джовани Ватиканът просто ще обяви свитъка за фалшификат — настоя Алегра. — Те са майстори на медийния контрол, а това може би е най-важното откритие в цялата история на християнството. Това е истинското послание, Давид, предупреждение, че цивилизацията навлиза в последната си фаза.
— Смяташ ли, че някой друг знае за това?
Тя поклати глава.
— Куфарът на Лоунърган в хранилището на Рокфелеровия музей носеше надпис „Лични вещи“, затова се съмнявам, че даже директорът е знаел какво има вътре. Ще трябва да внимаваме, когато се върне Лоунърган.
— Мислиш ли, че има представа какво притежава или по-точно, че е имал?
Алегра замислено го погледна.
— При него е трудно да се каже. Може да знае повече, отколкото предполагаме. Макар че може да не е имал време да разчете фрагментите, а без ДНК анализ това би отнело години.
— Според теб дали му плаща Ватиканът?
— Определено е от момчетата на кардинал Петрони. — Тя потрепери. — Свитъкът Омега ще ги разтърси из основи.
8.
Венеция
Отец Виторио Пинйедоли наблюдаваше от олтара на огромната Базилика ди Сан Марко кардинал Джовани Донели, който се готвеше да изнесе своята проповед пред събралите се богомолци. Този кардинал, помисли си той, не приличаше на никой друг, когото познаваше, а и беше един от най-младите, едва петдесет и две годишен. Гъста черна коса, тъмносини очи и топъл, заразителен смях, строен и як — дори ходеше на фитнес. Нямаше и намек за надменност, държеше се достъпно и дружелюбно. Отскоро беше във Венеция, а вече всички — и в Църквата, и извън нея, говореха за него. Имаше доста злонамерени подмятания от страна на богатите и влиятелни венецианци за „ниския“ южняшки произход на Джовани, селцето Маратея на западния бряг на Базиликата. Венецианското общество обичаше разкоша и подчертаваше древната си феодална власт, затова патрицианските им носове унило се провесиха, когато кардиналът започна да отклонява поканите за лъскавите и скъпи приеми, на които се очакваше да присъства. Вследствие на неговото отвращение към прекалената официалност Виторио трябваше постоянно да отбива възмутени обаждания, първото от които — от ядосания началник на полицията, който се натъкнал на новоинтронизирания патриарх на Венеция, разхождащ се по черно расо на обикновен духовник. Полицията го заварила в една кръчма край Канале Гранде, където весело си приказвал с някакви гондолиери и ядял пица ал талио.
— Ами ако му се случи нещо?! — бе възкликнал шефът на полицията. — Най-малкото можеше да приеме да го закараме у тях.
Джовани любезно беше отказал предложения му полицейски ескорт и неволно още повече бе обидил полицаите, приемайки да го откарат гондолиерите. Защото те били повече от уместна и не толкова претенциозна алтернатива, беше се аргументирал той. Кардиналът с очарователната усмивка — първото нещо, което забелязваха хората у него. Гондолиерите, рибарите и останалите от венецианската работническа класа го обичаха.
Виторио нервно се озърна към богомолците. Избраната от кардинала тема се отнасяше до самото зараждане на живота на планетата и бе привлякла широка публика, не само от тесните улички и покрити пасажи на Венеция. Темата „Наука и религия“ отразяваше образованието на Джовани, докторат по теология и магистърска степен по биология и химия, и беше провокирана от една публикация в „Кориере дела Сера“, уважавания италиански вестник „Вечерен куриер“. Виторио знаеше, че това е опасна територия и че Ватиканът ще осъди всякакво отклонение от църковната доктрина за Адам и Ева. Докато кардиналът се качваше по мраморното стълбище на амвона, една тъмна фигура се настани на последния ред пейки, запазени за духовенството.
Джовани беше настоял да говори от по-малкия от двата богато орнаментирани амвона. Той се опря с ръце на мраморния парапет и топло се усмихна.
— Buongiorno. É molto buono vi vedere! Добро утро. Много се радвам да ви видя! Някои от вас може би са чели статията за бактериите, публикувана миналата седмица в „Кориере дела Сера“. За онези, които са я пропуснали: не се бойте, не е грях да не се интересуваш от бактерии. — Смехът отекна в покритите с позлата стени на „Сан Марко“ и широката усмивка на Джовани проникна дори в най-студените и скептични сърца.