— Добър вечер, Джералдин. Управлението на покойния папа беше дълго, макар и доста противоречиво. Репортажите за кончината на папата изобилстват от похвали за Йоан Павел и досега само неколцина журналисти проявиха готовност да споменат за някакви недоволства.
— Тъмната страна, а, Том?
Кореспондентът утвърдително кимна.
— Така ми се струва. През деветте дни на траур за този папа шейсет хиляди африканци ще умрат от СПИН, тъй като Ватиканът поддържаше абсурдната представа, че презервативите причиняват тази болест. Ежедневно умират шест хиляди и петстотин души и можете да си представите какво е мнението за тази догма на някои от медицинските екипи, борещи се с болестта.
— Другият проблем е безбрачието, нали така?
— Абсолютно. Особено когато през първите хиляда години от съществуването на Църквата католическите свещеници са били щастливо женени. И естествено — прибави Том, като се опитваше да скрие горчивината в гласа си, — този папа не стори почти нищо, за да се пребори с рака на педофилията в редиците на свещеничеството. Направи се нещо едва когато медийното отразяване на насилието срещу деца в Бостън достигна своята кулминация. И даже тогава кардиналът, който беше принуден да се оттегли, получи висок пост и просторен апартамент тук, в Рим, и участва в една от месите за покойния папа, затова е трудно да повярваме, че педофилията сериозно смущава Ватикана.
— Има ли вероятност това да се промени с новия папа, Том?
— Като се има предвид, че този папа е ръкоположил повече кардинали от който и да е негов предшественик, мнозина предполагат, че следващият понтифик ще бъде кардинал като него, навярно още по-консервативен.
— Италианец ли?
— Трудно може да се предвиди, въпреки че един от най-вероятните кандидати определено е сегашният държавен секретар Лоренцо Петрони. Консервативен хардлайнер, който не е голям почитател на Втория ватикански събор.
— Той има ли достатъчно гласове, Том?
— Според доктрината изборът се извършва от Светия Дух, а не от колегията на кардиналите. Кардиналите са сто деветдесет и четирима, само сто и седемнайсет от които са под осемдесет и могат да бъдат избирани. Само двайсет и трима от тях са италианци. За да бъде избран италианец, той ще трябва да получи значителна част от техните гласове и гласовете на останалите от европейския блок, както и от още два блока, например африканския и централно- или южноамериканския. По време на конклава нито един кардинал няма право да излиза или да поддържа контакт с външния свят и всички телефони са изключени, освен един в стаята на шамбелана, който може да се използва в извънредни случаи. Дори прозорците са запечатани.
— Някакви неочаквани претенденти, Том?
— Според някои е време да имаме папа от Третия свят и наистина има един-двама изтъкнати кандидати, въпреки че изборът им сигурно ще бъде възпрепятстван от консерваторите. Има един друг италианец, чието име може би ще започне да се спряга, Джовани Донели, сегашният патриарх на Венеция. Той е много прогресивен и ще се хареса на либералите, обаче консерваторите най-вероятно категорично ще се противопоставят на избора му.
— И ако не успеят да се разберат?
— Това вече се е случвало в миналото, но преди да почине, папа Йоан Павел Втори въведе нов принцип. Ако никой кандидат не получи две трети от гласовете и ако продължи така до тридесетото гласуване, новият папа може да бъде избран с обикновено мнозинство.
— Това беше Том Шуайкър, нашият кореспондент от папския конклав в Рим. А сега към новините в страната…
Лоренцо Петрони даваше пищен прием за италианския и африканския блок в разкошния си апартамент отвъд Тибър, третия пореден прием за също толкова вечери. Плановете му се развиваха отлично. Последният препис на свитъка Омега беше заключен на сигурно място в специално помещение в Тайния архив или поне така си мислеше и Феличи продължаваше да е убеден, че в края на краищата и жената, и журналистът ще бъдат очистени. Петрони се грееше на сиянието на своето неизбежно могъщество. Въпреки че Донели се бе спасил от бомбения атентат в Йерусалим, държавният секретар вярваше, че с помощта на малтийския рицар в Ню Йорк ключовете на св. Петър ще станат негови, а щом се озовяха в джоба му, това щеше да сложи край на всякакви разследвания на Ватиканската банка. На другата вечер щеше да е ред на старите кардинали. Той щеше да използва събирането, за да признае уникалния принос на осемдесетгодишните към Светата църква. Ласкателството винаги помагаше.