Епископът изложи обвиненията в общи черти. Том Шуайкър не беше казал много, ала Патрик имаше достатъчно голям опит, за да усети, че за журналиста въпросът е по-личен, и му бе казал, че вратата му винаги е отворена. Том беше отговорил с признателност, която потвърждаваше подозренията на О’Хара.
— Том ми каза, че преди излъчването на материала в Ню Йорк имало разгорещен спор. Само секунди преди началото на емисията водещата на Си Си Ен получила текст със заглавие „Гореща новина от Рим“. Когато обърнала внимание на датата, тя видяла, че информацията се е получила от офиса на Петрони близо седмица по-рано.
— Значи има връзка между Петрони и завеждащия отдел „Новини“ в Си Си Ен — заключи Алегра.
— Том е убеден в това.
— В такъв случай няма никакъв шанс Том да излъчи репортаж, предполагащ, че провеждането на следствие в такъв момент има политически причини. — Алегра все повече се разгневяваше.
— Това обаче не пречи на нас публично да отправим обвинения на Петрони — отвърна Патрик. — Обадих се на единствения човек в конклава, който има връзка с външния свят, шамбелана. Не възлагам големи надежди на това, но Том се съгласи да ни подкрепи. Шамбеланът побесня, но аз му казах, че медиите вече разпространяват тази информация и няма да изглежда добре, ако после се разчуе, че е отказал да се срещне с нас. За да го склоня, му дадох телефона на Том, да провери, ако иска. Трябваше здраво да го притискам, обаче накрая много неохотно се съгласи да ни изслуша.
Италианката в Алегра взе връх. Тя остави чашата си, наведе се напред и прегърна смаяния епископ.
— Ти си чудесен, Патрик!
— Не се въодушевявай много, Алегра — предупреди я ирландецът. — Той само се съгласи да се срещне с нас. Курията може да проявява ужасен инат. Давид ще дойде ли с нас?
— Не виждам защо не — твърдо заяви Алегра. — До изборите остават шест седмици. Определено може да напусне страната по лична работа, без всичко да се разпадне. Ако изберат Петрони за папа, това няма да е отстъпление само за Католическата църква. — Тъмните й очи пламтяха. — Като се има предвид съдържанието на свитъка Омега, това може да ускори гибелта на цивилизацията.
Рим
На излизане от Сикстинската капела кардинал Петрони успя да скрие раздразнението си, но към края на обедната почивка той ставаше все по-мрачен. Трябваше да остане насаме с кардинал Родригес Медичи и кардинал Даниъл Туку, ала двамата бяха потънали дълбоко в разговор помежду си вече над двайсет минути. Държавният секретар чакаше удобна възможност, ядосан, че трябва да дрънка общи приказки с кардинали, от които няма никаква полза.
Ако знаеше за какво разговарят Медичи и Туку, неговата самоувереност щеше да се замени с отчаяние и усещане, че властта бавно се изплъзва от изящните му пръсти.
— Поласкан съм от подкрепата, която получих, Даниъл — каза Родригес Медичи, — но ще трябва да разменя някоя и друга дума с един-двама от моите поддръжници, за да видя дали можем да застанем зад общ кандидат. Едно ми е ясно — ще бъде пълна катастрофа, ако изберем Петрони. Миналата седмица той безсрамно агитираше за себе си и като папа ще върне Църквата със сто години назад. Може би смяташ, че сега е много трудно да накараш Курията да промени мнението си за презервативите. При Петрони ще те отлъчат дори само за това, че си могъл да си го помислиш.
Даниъл Туку мрачно се усмихна.
— Да, мисля си също, че вероятността за трети Ватикански събор ще бъде сведена до нула. Ами това разследване на Джовани?
— Личи си пръстът на Петрони, Даниъл, наясно си с това, нали?
— Да, но дали другите са наясно?
Когато се върнаха в капелата, шамбеланът прочете резултатите от второто гласуване.
— Кардинал Лоренцо Петрони, четирийсет и осем гласа.
Държавният секретар скри ледената си ярост. Някакви си шест гласа повече на втория вот. Изборът му се отлагаше. Нещо не се връзваше.
— Кардинал Джовани Донели, четирийсет и два гласа.
Джовани поклати глава. Кардиналите около него го чуха да прошепва:
— Моля Те, Господи, недей. Моля Те, недей.
Кардинал Салваторе Бруно, който седеше точно насреща му, само се усмихна и окуражително му кимна с глава. Докато кардинал Петрони черпеше с шампанско и хайвер, старият наставник на Джовани също не беше седял със скръстени ръце преди конклава, тихо подкрепяйки кандидатурата на венецианския патриарх сред кардиналите, които високо уважаваха блестящия си млад колега. Гласовете за кардиналите Туку и Медичи бяха намалели главно по тяхно собствено настояване и двамата заговорнически се спогледаха. Питаха се дали това е целувката на смъртта за Петрони, или той ще задържи позицията си още двайсет и осем балотажа, за да спечели с обикновено мнозинство. Самият държавен секретар мислеше за същото.