От комина на Сикстинската капела повторно се вдигна черен дим, докато на римското международно летище „Леонардо да Винчи“ кацаше полет 401 от Тел Авив.
— Май че съм си сбъркал професията — прошепна епископ О’Хара на Алегра, докато следваха Давид и агентите от Шин Бет през един служебен изход и италианският митничар ги пускаше да минат.
— Buongiorno, signor, signora. Benvenuti a Roma.
— Има си и добрите страни — съгласи се тя.
Очакваха ги две коли и макар Давид да заяви, че е на частна визита и помоли да не й дават гласност, потеглиха с неизбежния карабинерски ескорт.
— Поне не се виждат репортери — каза на Алегра той, докато пътуваха в първата кола. Патрик се возеше във втората.
— Дай им време — ехидно отвърна младата жена.
— Не си справедлива. От години не са имали фотогеничен обект като теб в публичния живот. Голда Меир може и да беше страхотен държавник, обаче не беше голяма хубавица.
— Давид! — прошепна Алегра и наклони глава към шофьора и агента от Шин Бет на предната седалка. Нямаше защо да се безпокои, агентите от Службата за лична охрана се бяха захилили по-широко от Давид. — Мислиш ли, че медиите в Йерусалим ще надушат, че те няма?
— Най-опасният разследващ журналист в Йерусалим ще дойде с нас във Ватикана. На останалите ще казват, че съм по спешна семейна работа.
— Предполагам, че поне това е вярно. Джовани определено е член на семейството. Кога ще повдигнем другия въпрос? — попита тя и посочи с глава дипломатическото куфарче, което Давид не изпускаше от ръце, откакто бяха излетели от израелската столица. Вътре се намираше безценният свитък Омега.
— След конклава, ако бързо вземат решение. Иначе ще трябва да останеш сама тук.
— Да се надяваме, че ще побързат. — Тя сложи ръка на коляното му и се наведе да го целуне. — Много ти благодаря за това.
— Няма да е безплатно — моментално отвърна Давид.
— Ужасен си!
След половин час швейцарските гвардейци на Портата на св. Ана застанаха мирно.
Отец Томас ги въведе в разкошната чакалня на държавния секретар.
— Шамбеланът ви праща своите извинения, но ще се забави няколко минути. Да ви донеса ли кафе или чай?
— Той може и да се съгласи да ни приеме, но несъмнено е бесен при мисълта, че прекъсваме конклава — предупреди ги Патрик, когато отец Томас се оттегли. — Просто ще трябва да свирим по слух.
Малко по-късно страховете на Патрик О’Хара се оправдаха.
— И дума да не става, епископ О’Хара! — Очите и лицето на кардинал Монети изведнъж придобиха цвета на алената шапчица, която отчасти скриваше плешивото му теме. — Даже тези обвинения срещу кардинал Петрони да са верни, в което много се съмнявам, Светият Дух определя изборите и аз категорично няма да стана агент-провокатор — нито ваш, нито на когото и да е друг. — Шамбеланът се обърна към Давид. На Алегра й заприлича на освирепял териер. — Съжалявам, че не мога да ви помогна много, доктор Кауфман. Трябва да призная, че съм малко смутен от това, че евентуалният бъдещ премиер на Израел си позволява да се забърка в толкова евтини инсинуации. Ако се разчуе, това ще ви струва победата в изборите — предупреди той.
— Моето решение да дойда тук днес е продиктувано от едно-единствено нещо — спокойно заяви Давид. — Истината. Честно казано, Ваше Високопреосвещенство, Католическата църква прекалено отдавна потулва такива неща. Аз уважавам вашето решение. Моля и вие да уважавате моето.
— Отец Томас ще ви изпрати — студено отвърна кардинал Монети. — Извинете ме, трябва да участвам в конклава.
— Откъде са го изкопали? — попита Том, когато за ужас на охраната си тримата решиха да се присъединят към множеството, което се трупаше на площад „Св. Петър“ с надеждата да види бял дим от комина на Сикстинската капела.
Джовани излезе от Сикстинската капела и се оттегли в стаята си за молитви в почивката между вотовете. Отначало беше малко смутен, но когато срещу неговото име бяха прочели поразителните четирийсет и два гласа, първо се бе обезпокоил, а после и разтревожил. Той застана на колене, мислите му препускаха. Ами ако го изберяха? Невъобразимо. Утеши се с мисълта, че се е изравнил с Петрони и че на следващия балотаж ще пробие един от неговите приятели Родригес Медичи и Даниъл Туку. Всеки един от двамата, знаеше го, щеше да стане изключителен папа.