Кардинал Туку тихо си приказваше с неколцина кардинали от африканския блок.
— Добре го познавам, приятелю, той има блестящ ум и добро сърце. Що се отнася до другия въпрос, трябва ли да обръщаме внимание на съобщения в медиите, насрочени за разпространение в деня преди конклава?
В другия край на стаята Родригес Медичи също тихо разговаряше с неколцина от своите азиатски колеги. Кардинали от италианския блок внимателно слушаха Салваторе Бруно.
Малко по-късно навалицата на площад „Св. Петър“ изригна в овации, когато от комина на Сикстинската капела се вдигнаха облаци бял дим.
— Боже мой, Давид — въздъхна Алегра и го хвана за ръка. — Взели са решение! Моля те, Господи, нека не е Петрони! — От много отдавна не беше изричала молитва към Бог.
В Сикстинската капела шамбеланът бе обявил резултатите от третия балотаж.
— Кардинал Родригес Медичи, един глас.
Джовани държеше на своя кандидат докрай.
— Кардинал Лоренцо Петрони, дванайсет гласа. Кардинал Джовани Донели, сто и два гласа.
Джовани окончателно се обърка. Кардинал Салваторе Бруно го гледаше с грейнала усмивка от отсрещния край на капелата. Когато главата на Колегията на кардиналите се приближи по централната пътека, той си спомни думите на стария си наставник: „Ако ти предложат ключовете на свети Петър, приеми ги“.
— Приемаш ли своя каноничен избор за първосвещеник?
Джовани чу гласа му сякаш от много далече и отговорът заседна в гърлото му.
— Приемам го.
— И с какво име искаш да бъдеш известен?
— Йоан Двайсет и четвърти — без колебание отговори Джовани.
Церемониалмайсторът весело хвърли цели шест свещи заедно с бюлетините в огъня и на il capo di fuoco vigiliare56 можеше да се прости, задето си помисли, че безценната фреска на Микеланджело е в опасност, когато над Пиаца Сан Пиетро блъвна огромен облак бял дим. Кардиналът дякон излезе на главния балкон на „Св. Петър“, произнесе думите „Habemus papam“ и пълният с хора площад отново изригна.
— Имаме папа! Папа Йоан Двайсет и четвърти! — При споменаването на наследник на многообичния Йоан XXIII ревът на тълпата достигна кресчендо.
Когато видя Джовани да излиза на балкона на базиликата, Алегра се просълзи. Неговият секретар Виторио също избърса една сълза от окото си. Любимата му Църква, знаеше той, се намираше в добри ръце. Топлотата на усмивката на Джовани сякаш прегърна площада.
53.
Рим
На другия ден папа Йоан XXIV коленичи в личния си параклис, за да се помоли за напътствие и подкрепа. Поверената му задача беше огромна и той се чувстваше съвсем сам.
Духът се усмихна.
Джовани се изправи на крака, прекръсти се и се запъти обратно към кабинета си на третия етаж в Апостолическия дворец, където завари Виторио. Двамата бяха работили добре заедно и въпреки съпротивата на кардинал Петрони веднага след избора му, Джовани повиши Виторио в монсиньор и го помоли да остане в Рим като негов личен секретар.
— Израелската делегация отговори ли на поканата за обяд? — попита новият папа.
Съдбоносните събития от последните няколко дни бяха погълнали почти цялото му внимание и беше успял да се срещне насаме с Алегра, Давид, Патрик и Том Шуайкър само за няколко минути. Освен радостта от срещата, тези няколко минути бяха имали жизненоважно значение. Съдържанието на свитъка Омега не преставаше да вълнува мислите му.
— Израелската делегация е потвърдена за дванайсет и трийсет, Ваше Светейшество, и папският лекар професор Мартинес ще дойде да ви прегледа в единайсет и трийсет.
Джовани избели очи и се ухили.
— Медицинските прегледи вървят с територията, предполагам. Ако съм в по-добра форма, току-виж съм станал опасен, но можеш да попиташ професор Мартинес дали ще се присъедини към нас за обяд. Искам да дойдеш и ти. Свитъкът Омега съвсем скоро ще стане публично достояние.
— Благодаря, Ваше Светейшество.
За управлението на Джовани щеше да стане присъщо да кани най-близките си хора, сякаш са му роднини.