— Кога искате да приемете кардинал Петрони?
— Хайде първо да отметнем това, Виторио — отвърна папата и погледът му помръкна. — Прочете ли записките ми за Ватиканската банка?
— Не бях сигурен, че трябва, Ваше Светейшество. В сейфа са.
Джовани се усмихна при спомена за Албино Лучани — човек, който го беше научил на толкова много.
— Никой от нас не е свикнал с ватиканската политика, Виторио, обаче ще трябва да прилагаме същите принципи като във Венеция. Важно е да си запознат с всичко тук, затова, когато имаш време, прегледай бележките ми. — Съветът му почти дословно повтаряше онзи, който беше получил от папа Йоан Павел I. — Преди да повикаш кардинал Петрони, моля те, кажи на началника на швейцарската гвардия да дойде при мен.
— Разбира се, Ваше Светейшество, и когато имате свободна минутка, кардиналите от Курията са ви приготвили реч, очертаваща насоките на вашето управление. На бюрото ви е.
Джовани мрачно се усмихна.
— Предполагам, че ще трябва да свикна с това.
— Може би ще пожелаете да го промените — отвърна Виторио. Тъй като я беше чел, той знаеше, че Джовани ще го стори.
Новият папа седна на бюрото си и прочете обръщението, подготвено му от кардиналите. „Важно е да продължите делото на Йоан Павел II… Светата църква трябва да се противопостави на секуларизма и либерализма в съвременното общество… Да се придържате към единствения верен път… Факел в мрака на съвременната епоха…“
Виторио имаше право. Миш-маш от куриални клишета, предназначен да запази статуквото. Джовани изведнъж изпита самотата на водачеството. Поне Патрик щеше да поостане няколко дни. Той беше истински резонатор, човек, здраво свързан с хората и действителността. Внезапно му хрумна нещо и той се усмихна. Сигурно имаше и някои малки плюсове, които вървяха с това да те изберат за понтифик. Способностите на хората като Патрик О’Хара бяха безценни. Колегията на кардиналите можеше да използва онези, които щяха да запазят тясна връзка с вярващите, и сега той притежаваше властта да направи нещо по въпроса.
Джовани стана, отиде до прозореца и зарея поглед към площада. Все още имаше много хора, но ако кардиналите от Курията се наложеха, той щеше да стане затворник, завинаги заключен в своите покои, и те щяха да контролират всеки негов ход. Е, предстоеше да чуят една неприятна вест. Щом Йоан XXIII беше обикалял сред народа си без предизвестие, Йоан XXIV също щеше да го прави. Мислите му бяха прекъснати от Виторио, който почука на вратата.
— Кардинал Петрони е тук, Ваше Светейшество.
— Покани го да влезе, Виторио — тихо отвърна Джовани.
— Certamente, Ваше Светейшество. — Секретарят не си спомняше да го е виждал толкова загрижен.
— Нашите най-искрени поздравления, Ваше Светейшество. Всички сме щастливи. — Петрони се поклони съвсем леко.
— Ще започна веднага по същество, кардинал Петрони. Седнете, моля. — Папата посочи едно от креслата край ниската масичка в единия край на кабинета. Гласът му беше леден, но овладян.
Петрони седна, едва скривайки гнева си, че му нарежда човек, който до предишния ден е бил негов подчинен.
— Когато вечерях тук с папа Йоан Павел Първи през последните часове от живота му, той ми каза, че е уволнил държавния си секретар и че вие ще бъдете освободен от задълженията си на другата сутрин. Една от причините, както, сигурен съм, ви е по-добре известно, отколкото на повечето други, е фактът, че Ватиканската банка много отдавна участва в престъпна дейност.
— Това е нелепо, Ваше Светейшество. Пълна измислица. — В змийските очи на Петрони проблясваше предпазливост, сякаш виждаше пред себе си мангуста.
— Съмнявам се, кардинал Петрони. Снощи, въпреки трудната връзка с по-отдалечените краища на Амазонка, моят секретар откри монсиньор Паскуале Гарибалди. Наредих му да се върне в Рим, за да бъде ръкоположен за епископ и да извърши пълно разследване на дейността на банката. В зависимост от резултатите може би ще се наложи да предам този въпрос на италианските власти и La Guardia di finanza57.
— Това е напълно излишно, Ваше Светейшество. Мога да извърша всякакво разследване, без да се налага да връщате монсиньор Гарибалди от Перу. — В гласа на Петрони вече се долавяха отчаяни нотки.
— Преди да го пратите в Перу — многозначително продължи Джовани, — монсиньор Гарибалди е открил някои несъответствия в сметките, включително разход от десет милиона долара за нещо, което ние с папа Йоан Павел Първи знаехме, че е препис на свитъка Омега.