— Тази статия се отнасяше за особения вид архибактерии, които се развиват във вряла вода. Какво общо има това с Църквата и теологията, може да попитате вие. — Той замълча за миг и обходи с поглед богомолците, привличайки вниманието им към себе си.
— Искам да ви отведа дълбоко под повърхността на океана. Представете си, че всички се намираме в научноизследователската подводница „Алвин“ на няколко километра дълбочина. Наоколо цари пълен мрак и водата е невероятно студена. Изведнъж мощният прожектор на подводницата осветява течна лава, която се излива от вулканични отвори, и ние наблюдаваме влизането й в контакт с ледената вода. Дълбоко под морското дъно лавата и течностите, изливащи се от вулканичните отвори, се нажежават до температура много над триста градуса по Целзий, но смазващото налягане на тази дълбочина не позволява на течностите да кипят. Вместо това те образуват така наречените „черни комини“. Представете си нашата изненада да открием, че около този ад гъмжи от живот. Червеи и други форми, които се развиват при температура, много над тази на кипящата вода. Питам се обаче дали това откритие не е проблем за нашата теология.
Джовани видя, че вече е привлякъл вниманието на всички.
— Тук, на повърхността на нашата планета, всички знаем, че енергийният източник на живот е слънчевата светлина. Без нея растенията ще умрат, а без растения животните, включително човешкият вид, също ще изчезнат. Ала на тази дълбочина няма слънце. Формите на живот в тази част на океана не се нуждаят от него — те се хранят със сяра и водород. Все повече научни доказателства сочат, че тези океански бактерии са първите форми на клетъчен живот на Земята, от които са еволюирали всички други форми на живот, включително хората. Това означава също, че е възможно да съществуват подобни форми на живот дълбоко под повърхността на планети като Марс и луните на Юпитер или още по-далече в ледената пустош на някоя от милиардите галактики като нашата.
Джовани нямаше намерение да продължава повече. Той вече усещаше смущението на вярващите, предизвикано от отправеното предизвикателство към общоприетата библейска версия за Сътворението, и не смееше да повдигне въпроса за произхода на ДНК. Сега не бе моментът да говори за могъщата духовна сила, която според него движеше космоса и обхващаше всички жалки човешки опити в областта на религията.
— Къде е мястото на Библията, Адам и Ева в този контекст? — попита кардиналът. — Къде е нашето място като християни? — В черквата цареше пълна тишина. — Като ваш патриарх и като учен, аз виждам само положителни страни във всичко това. За мен това е просто поредното разкритие как е създаден светът. И такъв е блясъкът на Творческия дух, че ние сме се докоснали само до повърхността, убеден съм в това.
Виторио го слушаше, дълбоко замислен. Винаги беше вярвал в доктрината за Сътворението, изложена в католическия катехизис: „И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека…“17. Битието бе красива история, без намек за бактерии, и все пак свещеникът все повече вярваше на този интелектуално надарен човек, който с такава готовност споделяше знанията си. Огромната катедрала сякаш се беше отворила за aggiornamento18. Вятърът на промените духаше силно през портите на „Сан Марко“. След време щеше да се превърне във вихър.
Невидима за Джовани и Виторио, тъмната фигура на задния ред тихо си водеше бележки.
Над Пиаца ди Сан Марко и околните каменни улички на Венеция се спусна нощ. Вездесъщите гондолиери се състезаваха за „морско пространство“ в Канале Гранде и безброй по-малки канали, опитно направлявайки своите привидно нестабилни лодки сред vaporetti19 и шлепове, водещи вечна борба за задоволяване на нуждите на този „воден“ град.
Далеч от живия пулс на Венеция, Джовани седеше в кабинета си с изглед към пиацата и мислеше за проповедта си. Теорията на Франсиз Крик за произхода на ДНК беше застрашила мнозина във ватиканските коридори на властта, в резултат на което успешно бяха дискредитирали блестящия учен. През 80-те години на XX век професор Антонио Росели от университета „Ка Гранда“ бе продължил проучванията на Крик с подкрепата на израелския математик професор Кауфман. Ала Кауфмановият анализ на шифрите в свитъците от Мъртво море беше стигнал много по-далеч от ДНК. Дали бе започнало „предстартовото броене“? Росели беше убеден в това.