Мислите на Джовани се върнаха към времето, когато бе учил при великия Росели — време, когато двамата с Алегра Басети, поразително красивата млада монахиня от Южна Италия, бяха следвали заедно. Време, когато теориите на професора бяха пораждали разпалени спорове на спагети и евтино червено вино в „Ла Пицерия Милано“. От постъпването им в „Ка Гранда“ бяха минали над двайсет и пет години, но му се струваше, че това се е случило едва вчера. Ако не бяха невероятните събития през 1978-ма, може би никога нямаше да се срещнат и предложението да учат в светски университет щеше да си остане погребано в архивите на Ватикана.
II
1978–1979
9.
Рим
Заместник държавният секретар Лоренцо Петрони беше най-влиятелният архиепископ във Ватикана. След смъртта на папа Павел VI и избора на венецианския кардинал Албино Лучани за папа Йоан Павел I, Петрони бе станал главен секретар на новия свети отец, запазвайки контрола над огромните финанси на Ватиканската банка. Нищо не влизаше и излизаше от кабинета на папата, без да го види Петрони, или поне той така си мислеше, ала днес, по-малко от месец след избора на новия папа, Лоренцо беше дълбоко разтревожен. Кардиналите от Курията бяха избрали Лучани, смятайки, че ще могат да го управляват, но тихият кардинал от Венеция не бе оправдал очакванията им. Сериозно бяха застрашени самите кариери на архиепископ Петрони и държавния секретар, френския секретар Жан Вийо.
Петрони намръщено прочете докладната записка от отец Джовани Донели, личния секретар на Негово Светейшество.
„Негово Светейшество изрази желание малък брой свещеници и монахини да получат възможността да учат в светски университет. Целта е да се стимулира обмен на опит, за да може Светата католическа църква по-добре да реагира на промените в света и да се запознае с мисленето на новото поколение.“
— Обмен на опит! — Ядосан, че изобщо трябва да разглежда такова предложение, когато други събития излизат извън неговия контрол, Петрони смачка докладната и я хвърли в кошчето, като се питаше кой или какво може да е подтикнало светия отец изобщо да си помисли за нещо толкова опасно, дори да откриеха подходящи хора. Сепна го тихият звън на вътрешния телефон.
— Петрони!
— Негово Светейшество би желал да ви види, Ваше Високопреосвещенство.
— По какъв въпрос?
— Според мен във връзка с предложението свещеници и монахини да следват в университет — спокойно отвърна отец Донели. Беше свикнал със сприхавостта на главния секретар.
— Всичко щеше да е много по-лесно, ако бяхме сигурни — изсумтя Петрони и прекъсна връзката, облекчен, че не го викат по въпроса, от който се ужасяваше. Той бързо се овладя и насочи мислите си към това как най-добре да отклони предложението.
— S’accomodi!20
— Искали сте да ме видите, Ваше Светейшество?
— Седни, Лоренцо. — Лучани се държеше учтиво, но необикновено студено — нещо, което Петрони не пропусна да забележи. — Онова предложение свещеници да следват в университета… Успя ли да се запознаеш с него?
— Не много подробно, Ваше Светейшество, но ще го сторя.
— Предложението си заслужава, non é vero?
— Определено, Ваше Светейшество. Макар да ми се струва, че има някои деликатни моменти, които трябва да бъдат обмислени, преди да продължим нататък.
— Например?
— Трябва да изберем подходящи хора и естествено, подходящ университет. От значение е също съдържанието на курсовете. Като имаме предвид всичко това, смятам, че ще е разумно да образуваме междуведомствена комисия, която да докладва по тези и някои други въпроси. — Лоренцо Петрони отрано бе открил стойността на междуведомствените комисии. Начело със съответния човек, в този случай самият той, такова предложение можеше да бъде погребано още преди да се изправи от земята. Ако някой си спомнеше да попита, можеше още повече да се протака с предварителен доклад, докато авторът на предложението се заемеше с нещо друго.
— Междуведомствените комисии са много полезни. Понякога — многозначително прибави папата. Не за пръв път арогантността на младия Петрони го бе накарала да подцени съперника си, а и нямаше да е за последен.
— Вече получих изключително благоприятен отговор от ректора на „Ка Гранда“, държавния университет в Милано.