— В Милано има отличен католически университет — възрази архиепископът.
— Това ни е известно, но вече сме решили. — Светият отец рядко използваше папското множествено число, поради което употребата му сега придаде окончателност на думите му. — Искам префектът на Конгрегацията за духовенството да предложи четири номинации. — Обичайната топлота отсъстваше от усмивката на Лучани.
Бесен, че са го надиграли, Петрони влетя обратно в кабинета си. Излагането на младите католически свещеници и монахини на опасностите на неуправляемия външен свят рискуваше да поквари умовете им, ала предложението за университета можеше да почака. В момента неговият най-голям проблем беше папското разследване на Ватиканската банка, за което се носеха слухове.
Седмица по-късно Лоренцо Петрони, по-загрижен от всякога, беше повикан при държавния секретар.
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство, веднага идвам.
Пребледнял, кардинал Жан Вийо се бе строполил на един от пурпурните дивани в кабинета си. На масичката до препълнения с фасове пепелник лежеше брой на „Лосерваторе политико“. Водещото заглавие не можеше да е по-лошо: „Великата ватиканска ложа“.
От членуването в масонска ложа, особено такава с връзките на П2, имаше значителна полза, но Католическата църква беше напълно наясно със „синовете на злото“. Всеки католик, чието масонство бе доказано, подлежеше на отлъчване и редакторът на „Лосерваторе Политико“, недоволен бивш член на П2, публикуваше списък със сто двадесет и един видни католици, членове на масонски ложи. Името на държавния секретар беше начело на списъка наред с още неколцина кардинали. Стомахът на Петрони се сви. Бяха го приели за член едва предишната седмица.
— Току-що ме уволниха — съобщи направо кардиналът.
— Заради списъка ли? — хвърли поглед към вестника Петрони. — Може ли?
— Няма те в него.
— Не разбирам, Ваше Високопреосвещенство — отвърна младият архиепископ, като се опитваше да скрие облекчението си.
— Ти си приет за член, обаче още не си обработен.
— Съжалявам, че са разкрили името ви, Ваше Високопреосвещенство — със закъснение изрази съчувствието си Петрони. — Май че този път съм извадил късмет — добави той, търсейки потвърждение, че наистина се е отървал.
— Не съвсем. Папата възнамерява утре да те освободи от всичките ти задължения. Вчера получи предварителен доклад за дейността ти във Ватиканската банка и предвижда подробно разследване на всички ватикански финанси. Ако това стане, няма нужда да ти казвам, че ще бъдат повдигнати криминални обвинения, които ще пратят някои от нас зад решетките за много дълго.
Лоренцо Петрони се върна в кабинета си също толкова блед, колкото и държавния секретар. Мислите му бяха в смут. Не можеха да допуснат такова разследване. Трябваше да се посъветва с Джорджо Феличи, младия сицилианец от П2.
Джовани Донели се запъти към папската трапезария на третия етаж в Апостолическия дворец във Ватикана. От избора на Лучани бяха минали трийсет и два дни и днес папа Йоан Павел I го беше поканил на вечеря насаме.
По молба на Лучани сестрите от папските покои бяха приготвили проста вечеря от бульон, телешко, пресен фасул и салата.
— Изглеждате загрижен, Ваше Светейшество — отбеляза младият духовник.
— Част от това, което ще ти кажа сега, Джовани, утре ще стане известно на всички, но някои неща няма да се разкрият. Видя ли „Лосерваторе Политико“?
— Изумих се, Ваше Светейшество — отвърна по-младият мъж. Масонството беше проклятие за него, още повече ложи, свързани с мафията.
Албино Лучани кимна с глава.
— Днес следобед освободих държавния секретар от задълженията му. Ще го върна във Франция, в един старчески дом, където се надявам да намери покой. На другите кардинали и епископи от онзи списък ще потърсим диоцези, където да размишляват и да нямат никакъв контакт с масонски ложи. — Това говореше много за характера на човека — горчиво разочарован и потресен, той все пак намираше време да мисли за онези, които бяха предали Църквата. — Прочете ли предварителния доклад за Ватиканската банка, който ти дадох за съхранение?
— Не, Ваше Светейшество, не бях сигурен дали трябва. Прибрах го в сейфа.
Лучани се усмихна. Ако бе на негово място, и той щеше да постъпи така.
— Трябва да действаме според същите принципи като във Венеция, Джовани. Нито ти, нито аз сме свикнали с ватиканската политика, но трябва да си запознат с всички неща. Когато имаш време, искам да прочетеш следствения доклад. Още не съм сигурен какво да предприема, но утре ще освободя архиепископ Петрони от всичките му задължения.