— Вашият главен секретар ли? — Арогантният и агресивен Петрони не му допадаше много, ала въпреки това се смая до какво равнище е стигнала корупцията и измамата във Ватикана.
Докато папа Йоан Павел I и Джовани продължаваха разговора си и монахините от папските покои си почиваха в кухнята, една фигура в черно свещеническо расо напусна папската спалня също толкова тихо, колкото беше влязла.
— Ватиканската банка е замесена в сериозна престъпна дейност поне откакто я управлява Петрони.
Джовани внимателно слушаше.
— През последните няколко години ние престъпно сме злоупотребили с положението си на Папска държава и с имунитета си за разследване от страна на италианските власти. Ватиканската банка е изпрала милиарди лири за мафията и сме забъркани в машинации с фалшиви фактури, изтръгнали от италианския народ още много милиарди. Имаме акции в компании, които произвеждат танкове и боеприпаси, и ми казаха, че по-малко от десет процента от над десетте хиляди сметки в нашата банка се използват със законна цел. Повечето са черни пари на мафиотските приятелчета на Петрони.
— Трябва да направим пълни самопризнания, Ваше Светейшество — мрачно заяви Джовани.
— Тъкмо такива са и моите намерения, включително факта, че по някое време Институто фармаколоджико серено е бил собственост на Ватикана.
— Голямата фармацевтична компания ли?
Папа Йоан Павел I кимна с глава.
— Един от техните най-масово продавани продукти е „Лутеолас“ — орален контрацептив. Известни са ти възгледите ми за нашата доктрина за контрацепцията, Джовани, но да осъждаш контрола над раждаемостта и в същото време да произвеждаш милиони контрацептивни таблетки, защото това ни носи пари, означава невероятно лицемерие. Обаче има един още по-деликатен въпрос. Разследването разкри, че тази година сме купили свитък от Мъртво море за десет милиона долара. Чувал ли си за свитъка Омега?
— Чувал съм, Ваше Светейшество, но нямах представа, че наистина съществува, камо ли, че Ватиканът го е купил.
— С теб се познаваме отдавна, Джовани, и когато мен няма да ме има, ти и други като теб ще поведете Църквата напред. Ако това, което научих, е вярно, свитъкът Омега ще ни принуди да преосмислим голяма част от доктрината си и това ще разстрои страшно много хора, но не бива да се дърпаме от истината. По моя молба един стар пенсиониран преподавател по история на Древния изток от университета „Ка Гранда“, професор Салваторе Фиорини, беше тук през последната седмица и тайно го преведе. Предаде ми доклад, който довечера ще прочета. Предварителното ми впечатление е, че освен останалите открития, свитъкът Омега съдържа ужасно предупреждение за всички нас.
Джовани се събуди от настойчивия звън на папския интерком. Той погледна будилника на нощното шкафче. Минаваше пет часа сутринта. Бързо намъкна халата си и се втурна по коридора, който свързваше неговото апартаментче с покоите на светия отец.
— Сестра Винченца! Изглеждате зле! — възкликна той, когато стигна до дъното на коридора. — Какво се е случило, за бога?
— Нещо ужасно, отче. Негово Светейшество… Той… — Сестра Винченца се задави и не успя да довърши.
Когато влезе в папската спалня, Джовани се смая. Негово Светейшество беше проснат на леглото с мъчително сгърчено лице и облещени очи. Очилата му се бяха плъзнали на върха на носа. По-младият мъж изпита странна и непреодолима потребност да запази спокойствие. Той се озърна към пантофите на папата, изритани до леглото, целите покрити с повръщано. Донели вдигна телефона на нощното шкафче и се обади на държавния секретар в Латеранския дворец. Кардиналът отговори почти незабавно.
— Mon dieu, c’est vrais tous ça? Господи, вярно ли е?
Гласът на кардинала, по-късно щеше да си помисли Джовани, звучеше съвсем бодро.
— Кога го открихте, сестро? — попита Донели.
— Точно преди да ви събудя, отче — отвърна сестра Винченца. По благото й старческо лице се стичаха сълзи. — Оставих кафето на светия отец пред стаята му в четири и половина, както винаги, и когато малко преди пет проверих, чашата беше непокътната, затова почуках и тогава… — Сълзите я задавиха.
— Сторили сте всичко, каквото сте можели — успокои я Джовани. — Направете си чаша чай — добави той, за да я ангажира с нещо.