— Десет секунди, Том.
Журналистът бе високият и обаятелен Том Шуайкър, ветеран в Си Си Ен, носител на наградата „Пулицър“, кореспондент в Близкия изток и понякога репортер по въпросите на Светия престол. Облечен в тъмносиня риза с разкопчана яка, той беше широкоплещест и обветреното му набръчкано лице носеше белезите на безброй часове, прекарани под пустинното слънце. Имаше квадратна брадичка, дълъг, аристократичен нос и грижливо подстриганата му сивееща коса отговаряше на любознателните му сиви очи. Прозвучалата в слушалката му реплика идваше от студиото на Си Си Ен в Ню Йорк, докато Том Шуайкър се готвеше за включване на величествения фон на Микеланджеловия купол на „Св. Петър“.
— Има предположения, че един от папите с най-дълъг понтификат в новата история може би ще се оттегли поради влошено здравословно състояние — започна той с дълбок, обработен глас, после направи пауза, за да постигне желания ефект с встъплението си. Притежаваше способността да кара всеки един от милионите зрители на канала да изпитва чувството, че говори лично на него. — Си Си Ен се сдоби с последния медицински доклад за папата и той хвърля сериозно съмнение върху способността му да продължи да изпълнява функциите си.
— В доклада има ли някакви препоръки, Том? — попита от Ню Йорк водещата Джералдин Ръшмор.
— Няма, Джералдин, но доколкото знаем, папата вече от дълги години страда от паркинсон. Това е прогресиращо дегенеративно неврологично разстройство и въпреки че са налице някои обещаващи изследвания с възрастни стволови клетки, съвременната медицина все още няма лекарство за него. Това състояние засяга управлението на двигателните функции на тялото, което за съжаление е напълно очевидно в публичните изяви на папата.
— Други папи оттегляли ли са се по-рано, Том?
— В последно време не, Джералдин, въпреки че каноничното право не го забранява. В цялата история на папството са се оттегляли само шестима, като последният е Григорий Дванайсети през хиляда четиристотин и петнайсета година.
— Кой ще вземе окончателното решение, Том?
— Тъкмо това е проблемът. Докато папата още е на поста си, всичко зависи от него, а той не е от хората, които лесно се отказват. Всъщност именно неговата упоритост беше най-остро критикуваната страна на управлението му. Интересно е обаче, че е подготвен документ за оставката му, без дата. Така че папата може би допуска и такава възможност.
— Още ли е с ума си?
— Моите източници ми съобщиха, че умът на папата още е изключително остър, но никой от нас не е вечен.
— Така е, Том. От друга страна, има предположения, че се е появил препис на свитъка Омега.
— Това са само предположения. От десетки години се носят слухове за този свитък, но досега никой не е потвърдил, че го е виждал.
— Известно ли е какво има в него, Том?
— Не точно, но израелският археолог и математик професор Йоси Кауфман е открил, че този свитък от Мъртво море съдържа таен шифър. Той предполага, че съществува връзка между свитъка Омега и изхода от войната срещу тероризма.
— „Сблъсъкът на цивилизациите“ ли?
Том кимна с глава.
— Кауфман смята, че е започнала гибелта на западната цивилизация и обратно на средновековните кръстоносни походи, ислямът ще триумфира над християнството и Запада. Това несъмнено е музика за ушите на Ал Кайда и последователите на Осама бин Ладен.
Уважаван израелски учен и член на Кнесета, Кауфман се беше поставил в деликатно положение и открито бе критикуван за изявленията му. Опитни журналисти се бяха подигравали с идеите му, ала Том Шуайкър вече не беше толкова скептичен. Продължаващите и подкрепени от Съединените щати израелски атаки срещу палестинците, както и американско-британско-австралийският удар срещу Ирак бяха предизвикали масово негодувание в арабския свят и положението ставаше все по-лошо. Том имаше здрави връзки в ЦРУ и бе виждал докладите, които се пазеха в тайна от широката общественост, доклади, предполагащи, че Ал Кайда вече притежава поне седем от ядрените куфарни бомби, изчезнали при разпадането на Съветския съюз.