— Благодаря, Том. Ще прекъснем дотук и с нетърпение очаквам пак да поговорим, когато се завърнеш в Близкия изток.
— Беше ми приятно, Джералдин.
— Това беше Том Шуайкър за новините на Си Си Ен от Ватикана в Рим. Трудни времена за папството и отрезвяващо предсказание от Израел. А сега за деня в Конгреса…
Кардинал Петрони остави всякакви мисли за триумфа на исляма над християнството. Тази вечер повече го интересуваше докладът за здравословното състояние на папата и в стоманеносините му очи проблесна задоволство. Тайното изкуство на информационното изтичане — това бе една от многобройните способности на държавния секретар. Още отрано в кариерата си беше проумял силата на медиите и добре бе усвоил техните принципи.
Принцип 1: Установи доверие в уважавана медия и се погрижи информацията, която подаваш, да е точна. Журналистите не мразят нищо повече от това да ги лъжат. В безпощадно конкурентния свят на журналистиката критиката от колеги често е по-опасна от сърдитите редактори.
Принцип 2: Подавай на медиите толкова, колкото ти е изгодно, но не толкова, че изтичането да бъде свързано с теб. Или, ако има такава опасност, карай журналистите да крият източника си — „Добре осведомени правителствени източници, близки до Ватикана…“. И винаги цитирай източниците в множествено число. Това обърква онези, които търсят изтичането на информация.
Кардинал Петрони се обади на монсиньор Сервини, шеф на ватиканската пресслужба.
— Да, Ваше Високопреосвещенство?
— Монсиньор, защо току-що видях журналист от Си Си Ен да твърди, че разполага с доклад за медицинското състояние на светия отец?
— И аз току-що гледах емисията, Ваше Високопреосвещенство, но наредих да извършат незабавно разследване.
— Искам доклада на бюрото си до двайсет и четири часа.
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство.
Държавният секретар прекъсна връзката.
Принцип 3: Бъди в предните редици на отричането и търсенето на източника на изтичане.
Петрони натисна червения бутон на дистанционното управление и разсеяно проследи връщането на телевизора обратно в стенната му ниша. Малтийските рицари с широки връзки като Къркпатрик са полезни, каза си той. Винаги го бе привличала историята на Ордена, свързана с жестоки удари срещу исляма, и често си беше представял, че участва в свирепите нападения срещу мюсюлмански пирати в Средиземно море, организирани от остров Малта, дарен на рицарите от Чарлз V през 1530-та, откъдето носеха името си. Борбата против исляма, помисли си държавният секретар, се водеше от векове, ала подобно на древните малтийски рицари, той не се съмняваше, че ще победи единствената истинска вяра, християнството. Проблемът със свитъка Омега беше досаден, но за кардинал Петрони информацията означаваше власт и ранното предупреждение на Къркпатрик му бе дало време спокойно да обмисли последиците. И беше заключил, че догадките за свитъка ще заглъхнат. В миналото винаги се бе случвало така и медиите винаги бяха подемали нещо друго.
Държавният секретар на Ватикана нямаше да е толкова уверен, ако знаеше, че новините е гледал и Джери Бъфет, най-известният телевизионен евангелист в Съединените щати.
2.
Атланта, щата Джорджия
Евангелисткият център за Христа „Бъфет“ побираше петнайсет хиляди души и тази вечер беше претъпкан. Диригентът на хора загряваше публиката с кънтяща версия на „Колко си велик!“, докато зад кулисите Джери Бъфет правеше последни приготовления.
Бъфет изглеждаше по-млад от своите шейсет години. Загорялото му лице се отличаваше със сурова красота. Имаше сини очи и квадратна решителна брадичка. Личният му фризьор имаше задачата в тъмната му коса да не се забелязва нито намек за сиви кичури. Неговото делово, типично американско поведение привличаше широка публика в цялата страна, особено във фундаменталисткия Юг. Единадесети септември бе довел до активизиране на религиозната десница в Америка и над пет милиона американци, сред които самият президент, гледаха ежеседмичните му предавания.
На вратата на добре обзаведената главна гримьорна тихо и почтително се почука.
— Пет минути, преподобни Бъфет.