Макар че някои съседи изпитаха задоволство от секването на пороя от хвалебствия на Пати колко е невероятен Джоуи, истината бе, че Карол Монахан не беше особено харесвана на „Бериър Стрийт“, Блейк като цяло го презираха, Кони минаваше за малко смахната, а никой нямаше доверие на Джоуи. Когато се разнесе мълвата за неговия бунт, преобладаващите чувства сред гражданите на Рамзи Хил бяха жал към Уолтър, тревога за психическото състояние на Пати и смайващо облекчение и благодарност, че собствените им деца са абсолютно нормални — с охота приемат подаръците на родителите си, по детски се нуждаят от помощ за домашните си или за попълването на формулярите за кандидатстване за колежа, послушно се обаждат по телефона всеки ден, щом се приберат от училище, на всеослушание се оплакват от всекидневните си драми, а сблъсъците им със секса, марихуаната и алкохола са успокояващо предсказуеми. Разнасящата се от дома на Бърглъндови болка беше sui generis. Уолтър — без да знае, надяваха се хората, че Карол се е раздрънкала за онази вечер, когато е „изперкал“ — смутено призна на някои съседи, че с Пати са „уволнени“ като родители и сега се мъчат да не го приемат „твърде навътре“.