— Понякога си идва да учи — рече Уолтър, — но за момента като че ли предпочита да нощува у Карол. Ще видим още колко ще изкара така.
— Как го приема Пати? — попита Сет Полсън.
— Зле.
— Ще се радваме да ни дойдете на гости в някой от тези дни.
— С удоволствие, но май Пати възнамерява да отиде за известно време в старата къща на майка ми. Нали знаеш, че се опитва да я постегне.
— Тревожа се за нея — рече Сет с подрезгавял глас.
— И аз, макар и не много. Виждал съм я да играе баскетбол, макар че е с травма. В първата година в колежа си разтегна сухожилие на коляното, по не излезе до края на мача.
— Но след това са я оперирали и това е сложило край на кариерата й, нали?
— Мисълта ми е, че тя е издръжлива, Сет. Стиска зъби и макар да я боли, не се предава.
— Аха.
Уолтър и Пати така и не отидоха на гости у Полсънови. Пати изчезна от „Бериър Стрийт“, кри се край Безименното езеро почти през цялата зима и следващата пролет, а дори и когато колата й беше на алеята пред гаража — по Коледа например, когато Джесика се върна от колежа и според приятелките й „жестоко скастрила“ Джоуи, в резултат на което той прекара повече от седмица в старата си стая, за да не разваля желания празник на невероятната си сестра, — Пати избягваше съседските събирания, на които нейните домашно приготвени сладкиши и ведростта й бяха добре дошли. От време на време й идваха на гости жени на по четирийсетина години, които, ако се съдеше по прическите и ваденките по корейските им коли, навярно бяха нейни съотборнички от колежа; говореше се, че отново е започнала да пие, но това беше по-скоро само подозрение, тъй като, въпреки ведрия си характер, тя така и не беше завързала близки приятелства в Рамзи Хил.
По Нова година Джоуи се върна при Карол и Блейк. Предполагаше се, че към техния дом го влечеше най-вече леглото, което споделяше с Кони. Приятелите му знаеха, че по непонятни причини той е заклет враг на мастурбацията и всяко нейно споменаване предизвикваше надменна усмивчица на лицето му; Джоуи твърдеше, че си е поставил за цел да не прибегне до самозадоволяване до края на живота си. По-проницателните съседи, сред тях и Полсънови, подозираха, че освен това на него му е приятно да е най-умният в къщата. Той се превърна в принца на стаята за отдих, разкриваше насладите й пред всеки, когото благоволеше да дари с приятелството си (и така оставеното без надзор кранче на наливната бира стана ябълката на раздора на семейните вечери в целия квартал). Държанието му към Карол беше смущаващо близо до флиртуването, а омайваше Блейк, като харесваше всичко, което самият Блейк харесваше, особено мощните му инструменти и пикапа му, на който се научи да шофира. Дразнещите му усмивки, с които посрещаше ентусиазма на съучениците си по адрес на Ал Гор и сенатор Уелстън, сякаш либерализмът беше някаква слабост от рода на мастурбацията, подсказваха, че е приел и политическите възгледи на Блейк. През лятото не замина отново за Монтана, а работи в строителството.
Всеобщото мнение, доколко то беше основателно, е друг въпрос, гласеше, че вината е на Уолтър и най-вече на неговата доброта. Вместо да сграбчи Джоуи за косата, да го завлече у дома и да му даде да се разбере, вместо да хлопне Пати по главата с камък и да й даде да се разбере, той се отдаде изцяло на работата си в „Опазване на природата“, за нула време се издигна до директор на подразделението в щата и редовно отсъстваше, цветните лехи буренясаха, живият плет стоеше неподрязан, прозорците бяха неизмити, а мръсният градски сняг погълна килнатата табелка Гор Либерман, която все още стоеше забита в двора. Дори и Полсънови изгубиха интерес към Бърглъндови, след като Мери се кандидатира за общински съветник. Пати прекара цялото следващо лято край Безименното езеро и малко след като се върна — месец, след като Джоуи замина за университета във Вирджиния, макар че никой в Рамзи Хил не знаеше кой плаща таксите му там, и две седмици след голямата национална трагедия, — пред къщата, в която тя и Уолтър бяха вложили половината си живот, се появи табелка „Продава се“. Уолтър вече пътуваше до новата си работа във Вашингтон. И макар че не след дълго цените на имотите щяха да се покачат до безпрецедентни висини, местният пазар все още беше на дъното след срива от единайсети септември. Пати продаде къщата на безценица на скромно семейство чернокожи с тригодишни близнаци. През февруари Бърглъндови обиколиха улицата за последен път да се сбогуват, Уолтър разпитваше за децата и предаваше най-добрите си пожелания към тях, Пати почти не говореше, но изглеждаше необяснимо подмладена, приличаше на момичето, което беше бутало детска количка тук още преди появата на сегашния квартал.