Майката на Пати беше професионален политик от Демократическата партия. И все още е, даже в момента е депутатка в щатското събрание: почитаемата Джойс Емерсън, изявена защитничка на зелените площи, бедните деца и културата. За Джойс раят е нещо като градски парк, в който бедните деца могат да се занимават с изкуства на държавни разноски. Джойс, по баща Марковиц, е родена в Бруклин през 1934 година, но навярно от най-ранна възраст не й е харесвало да бъде еврейка. (Пишещата тези редове подозира, че една от причините за треперливия глас на Джойс е усилието, полагано през целия й живот, да преодолее бруклинския си акцент.) Джойс спечелила стипендия да учи хуманитаристика в гористия Мейн, където срещнала нямащия и помен от еврейска жилка баща на Пати, за когото се омъжила в унитарната универсалистка църква „Вси души“ в Източен Манхатън. По скромното мнение на авторката Джойс беше родила първото си дете, преди да е готова да бъде майка, макар че точно в това отношение не подобава авторката първа да хвърля камък. Когато Джак Кенеди получи номинацията на демократите през 1960 година, Джойс си намери благородна и възвишена кауза да излезе от дома, който като че ли постоянно се пълнеше от само себе си с бебета. След това дойдоха гражданските права, Виетнам, Боби Кенеди — още основателни причини да отсъства от къщата, която едва побираше четирите малки деца и бавачката от Барбадос в мазето. Джойс замина за делегатка на първия си национален конвент през 1968 година като вярна привърженичка на вече мъртвия Боби. Беше избрана за областен партиен касиер, след това за председател на местната организация и организира кампанията на Теди през 1972-ра и през 1980 година. През лятото орди доброволци преминаваха през отворените врати на къщата по цял ден, мъкнейки кутии с агитационни материали. Пати можеше да упражнява дрибъла си и да прави коремни преси по шест часа, без никой да я забележи и да й обърне внимание.
Баща й Рей Емерсън беше адвокат и самозван комик с репертоар от просташки шеги и злобни пародии на съседи, приятели и на учителите на децата си. Страшно се забавляваше да измъчва Пати, като имитираше бавачката от Барбадос Юлали зад гърба й: „Стоп! Не игра сега!“, като го повтаряше все по-силно и по-силно, докато Пати не избягаше от масата от срам, сподиряна от възторжения кикот на сестрите и брат си. С безкрайна наслада се подиграваше и на треньорката и менторката на Пати Санди Мошер, която наричаше „Саааандра“. Постоянно разпитваше Пати дали при Саааандра не се о появил някой ухажор или пък, ъъъъ, някоя ухажорка? Брат й и сестрите й му пригласяха: „Сааандра! Сааандра!“. Друг от любимите му начини за тормоз на Пати беше да скрие домашното куче Елмо и да твърди, че ветеринарят го е умъртвил, докато тя е била на тренировки по баскетбол. Или пък да я подкача за някои грешки, допуснати от нея преди години — подпитваше я как са кенгурата в Австрия, дали с видяла последния роман на съвременната писателка Луиза Мей Олкът, или дали все още смята, че гъбите са част от животинското царство. „Видях една от гъбите на Пати да тича след едно такси вчера — казваше баща й. — Гледайте, сега ще ви покажа как гъбата на Пати преследва коли!“
Почти всеки ден баща й излизаше след вечеря, защото имаше среща с бедняци, които защитаваше в съда безплатно или срещу символично заплащане. Кабинетът му се намираше срещу съдебната зала в Уайт Плейнс. Клиентите, на които не вземаше пари, бяха основно пуерториканци, хаитянци, травестити и хора с физически или умствени недъзи. Някои от тях бяха толкова зле, че той дори не им се подиграваше зад гърба. Но все пак се мъчеше да се надсмива над неприятностите им. Заради един училищен проект, когато беше и девети клас, Пати ходи на два процеса на баща си. Единият беше срещу безработен мъж от Йонкърс, който попрекалил с алкохола на националния празник на Пуерто Рико и излязъл да търси шурея си, за да го наръга с нож, но не го открил и вместо това се сбил с непознат в бар. Не само баща й, но и съдията, и дори прокурорът като че ли се забавляваха на лошия късмет и на глупостта на обвиняемия. През цялото време си намигваха многозначително. Сякаш бедността, загубата на човешки облик и хвърлянето в затвора бяха просто просташко представление, играно с цел да разнообрази техния иначе скучен ден.
В метрото на връщане Пати попита баща си на чия страна е.
— Ха, хубав въпрос — отвърна той. — Работата е там, че клиентът ми лъже. Жертвата също лъже. Както и собственикът на бара. Всички лъжат! Естествено, клиентът ми има право на добра защита, но човек трябва да се стреми да служи и на справедливостта. Понякога прокурорът, съдията и аз работим заедно, както прокурорът работи с жертвата или пък аз с обвиняемия. Нали знаеш, че нашата правосъдна система е състезателна?