— Да.
— Е, понякога прокурорът, съдията и аз имаме един противник. Опитваме се да открием истината и да избегнем допускането на съдебна грешка. Макар че, ъъъ, това не го споменавай в доклада си.
— Мислех, че откриването на истината е задължение на съдебните заседатели.
— Точно така. Това трябва да напишеш в доклада си. Справедлив процес със съдебни заседатели, избрани от обществото. Това е важно.
— Но повечето ти клиенти са невинни, нали?
— Повечето от тях не заслужават толкова тежки наказания, колкото се опитват да им наложат.
— Но много от тях са напълно невинни, нали? Мама казва, че на тях им е трудно с езика, а и полицаите не внимават кого арестуват; че срещу тях има предразсъдъци и това ги лишава от равен старт.
— Всичко това е абсолютно вярно, Пати-Патенце. Но все пак, ъъъ… Понякога майка ти е малко наивна.
Пати нямаше нищо против неговите подигравки, когато бяха насочени срещу майка й.
— Нали ги видя какви са? — продължи той. — Боже господи! El ron me puso loca.4
Важно е да се отбележи, че семейството на Рей беше доста богато. Родителите му живееха в голямо наследствено имение сред хълмовете в северозападния край на Ню Джърси, в красива каменна модернистка къща, за която се твърдеше, че е проектирана от Франк Лойд Райт и по чиито стени висяха по-неизвестни творби на прочути френски импресионисти. Всяко лято целият род Емерсън се събираше край тамошното езеро за празнични пикници, на които обаче Пати изобщо не й беше приятно. Дядо й Огъст обичаше да прегърне в ръб най-голямата си внучка, да я дръпне в скута си и да я подрусва като малко дете, и само един бог знаеше какви приятни тръпки му доставяше това; той определено не проявяваше никакво уважение към границите на личното пространство на Пати. От шести клас нататък тя трябваше да играе заедно с Рей срещу неговия партньор и съпругата му на прашния тенис корт, като съдружникът на баща й не откъсваше очи от тялото й в оскъдния екип за тенис и опипващият му поглед объркваше и засрамваше Пати.
Подобно на Рей, баща му си беше платил правото на лични странности с добри адвокатски дела; беше се прочул като защитник на отклонили се от военна служба младежи в три войни. В свободното си време, с каквото разполагаше в изобилие, се грижеше за лозята си и правеше вино. Избата му се казваше „Сърнешки бут“ и беше източник на много семейни шеги. На празничните пикници Огъст обикаляше по чехли и провиснали гащета за плуване, стиснал в ръката си бутилка с несръчно направен етикет, и пълнеше чашите на гостите, които тайно изливаха виното в храстите. „Какво ще кажете? — питаше. — Виното е добро, нали? Харесва ли ви?“ Приличаше едновременно на запалено по хобито си хлапе и на инквизитор, измъчващ жертвите си. Оправдавайки се, че така било в Европа, Огъст твърдеше, че на децата трябва да се дава вино, и когато младите майки бяха заети — белеха царевица или се превъзнасяха по домашно приготвените салати, — той разреждаше с малко вода каничка резерва „Сърнешки бут“ и я поднасяше на тригодишни малчугани, а ако се наложеше, дори нежно ги подхващаше за брадичката и наливаше разреденото вино в устата им до последна капчица. „Знаеш ли какво с това? — питаше. — Това е вино!“ Ако след това детето започнеше да се държи странно, дядото обясняваше: „А това, което усещаш, с да си пиян. Прекалил си с виното. И си пиян“. Заявяваше го със съвсем искрено, макар и състрадателно отвращение. Пати, която беше най-голяма от децата, наблюдаваше тези сцени със стаен ужас и оставяше някоя от по-малките й сестри или братовчедки да вдигнат тревога: „Дядо напива малките!“. Майките се втурваха да гълчат Огъст и да приберат децата, бащите подмятаха неприлични коментари за манията на стареца по сърнешките задни части, а Пати се потапяше в езерото и плуваше в топлите води в плиткото, така че да не чува пререканията на роднините й.
Защото ето каква беше работата: на всеки пикник в кухнята в каменната къща задължително се изваждаха бутилка-две приказно отлежало „Бордо“ от богатата изба на Огъст. Те се появяваха по настояване на бащата на Пати и след безконечни увещания и молби към Огъст; в някакъв момент Рей даваше знак с леко кимване на братята си и някои доведен от него приятел да се изсулят от навалицата и да го последват. След няколко минути мъжете се връщаха с големи кълбести чаши, пълни до ръба с тъмночервена течност, Рей носеше и бутилката с останало на дъното два пръста вино, което разделяше между жените и гостите, към които не беше толкова благосклонен. След това нищо не беше в състояние да трогне Огъст да донесе нова бутилка от избата, вместо това той предлагаше още „Сърнешки бут резерва“.