Пати Бърглънд беше източник на информация по всички въпроси, ведър преносител на социокултурен полен, приветлива пчеличка. Тя беше една от малкото стоящи си у дома майки в Рамзи Хил и беше известна с това, че не се хвали и не злослови по адрес на никого. Обясняваше, че очаква в скоро време да бъде „обезглавена“ от някой от отварящите се нагоре прозорци, чиито механизми собственоръчно била сменила. Децата й „сигурно“ щели да умрат от трихинелоза, тъй като била оставила свинското недопечено. Чудеше се на глас дали „пристрастеността“ й към изпаренията на разредителя за боя не са свързани с факта, че вече „изобщо“ не чете книги. Признаваше, че й е „забранено“ да наторява цветята на Уолтър след „случилото се“ предишния път. Пренебрежителният й тон не допадаше на всички, някои долавяха в него известно снизхождение, сякаш преувеличавайки дребните си несполуки, Пати се опитваше да не засегне по-неуспелите домакини. Но за повечето хора скромността й беше искрена или поне забавна, а и така или иначе, беше трудно да устоиш на жена, която децата ти харесват и която помни не само техните рождени дни, а и твоите, и се появява пред кухненската врата с чиния със сладки, картичка или момини сълзи в изящна ваза от антикварен магазин, която не бивало да й връщаш.
Знаеше се, че Пати е израснала на изток, в покрайнините на Ню Йорк и е получила една от първите пълни стипендии за жени, за да играе баскетбол в Минесота, където във втората си година, според плакет на стената в кабинета на Уолтър у дома, е била избрана в резервите на най-добрия отбор на Америка. Една от странностите й, предвид колко държеше на семейството, беше, че тя не поддържа видима връзка с роднините си. От години не беше излизала от Сейнт Пол и не се беше чуло някой от Изтока, дори и родителите й, да е идвал на гости. Ако я попитаха направо за тях, Пати отговаряше, че те правят добрини за хората, баща й бил адвокат в Уайт Плейнс, а майка й се занимавала с политика, всъщност била в щатското събрание на Ню Йорк. След това кимаше многозначително: „Такива са те…“, и с това приключваше темата.
Истинско предизвикателство беше да накараш Пати да се съгласи, че някой е постъпил „лошо“. Когато й казаха, че Сет и Мери Полсън организират голямо празненство за близнаците за Вси светии и са поканили всички хлапета от улицата с изключение на Кони Монахан, Пати отвърна, че това е много „странно“. При следващата й среща с Полсънови на улицата те й обясниха, че цяло лято се били мъчили да накарат майката на Кони, Карол, да престане да хвърля фасове от прозореца на спалнята си в малкия надуваем басейн на близнаците. „Това наистина е странно — съгласи се Пати, поклащайки глава, — но вината не е на Кони, нали?“ Полсънови обаче не бяха готови да се задоволят със „странно“. Те искаха да чуят социопатия, пасивна агресия, злоба. Искаха Пати да избере някоя от тези думи и заедно с тях да ги отнесе към Карол Монахан, само че Пати не можеше да надхвърли „странно“ и съответно Полсънови отказаха да включат Кони в списъка с поканените за празника. Тази несправедливост разгневи Пати и в следобеда на Вси светии тя заведе децата си, заедно с Кони и една приятелка от училище, във ферма за тикви, където се возиха в каруца, но най-тежките й думи, изречени на глас по адрес на Полсънови, бяха, че проявената от тях злост към едно седемгодишно дете е „много странна“.
Карол Монахан беше единствената друга майка на „Бериър Стрийт“, която беше пристигнала в квартала по времето на Пати. Тя се беше озовала в Рамзи Хил в резултат на своего рода обменна програма между покровители: като секретарка на някаква голяма клечка в Хенъпин Каунти беше забременяла от шефа си и той я беше преместил от своя район. В края на седемдесетте вече нямаше толкова много учреждения в Близнаците2, в които да оставиш майката на незаконното си дете на заплата в своето ведомство да се смята за съответстващо на доброто управление. Така Карол се присъедини към групата на разсеяните, постоянно излизащи в почивка служителки в общинския отдел за строителни разрешителни, а в същото време някой със също толкова здрави връзки в Сейнт Пол се прехвърли от другата страна на реката. Наемането на съседната на Бърглъндови къща на „Бериър Стрийт“ вероятно също беше част от договорката; иначе оставаше неясно защо Карол би се съгласила да живее в гето, каквото представляваше тогава Рамзи Хил. Веднъж седмично през лятото един младеж с вял поглед и в униформа на отдела за поддръжка на парковете се появяваше привечер в джип без обозначителни знаци и окосяваше моравата й, а през зимата пак той идваше да разчисти снега от тротоара.