Първият неспортист, който я примами да излезе от сектата и й стана важен, беше неуравновесената Илайза, като, разбира се, първоначално Пати изобщо не подозираше за нейната неуравновесеност. Илайза беше точно наполовина хубава. Главата й започваше страхотно, но колкото по-надолу слезеше погледът, толкова повече се влошаваше видът й. Косата й беше разкошна — къдрава, буйна и кестенява, очите бяха смайващо големи, чипото носле беше сладичко, но надолу към устата лицето се смаляваше и смачкваше, напомняше на недоносено бебе, а брадичката беше направо миниатюрна. Илайза се обличаше само с широки джинси от едро кадифе, които се смъкваха под ханша, и тесни мъжки ризи с къси ръкави, които си купуваше от магазини за дрехи втора ръка и ги закопчаваше само до пъпа, червени гуменки „Кедс“ и дълго авокадовозелено кожено палто. Вонеше на пепелник, но се опитваше да не пуши около Пати, когато бяха в затворено помещение. По ирония на съдбата, която навремето беше невидима за Пати, но сега се набива в очите на пишещата тези редове, Илайза приличаше на артистичните й по-малки сестри. Тя разполагаше с черна електрическа китара и скъп малък усилвател, но няколкото пъти, в които Пати успя да я убеди да й изсвири нещо, Илайза се разсърдваше, което иначе почти никога не се случваше (поне в началото). Заявяваше, че в нейно присъствие се чувствала насилена, смущавала се и затова се обърквала след първите няколко акорда. Заповядваше й да не я слуша толкова внимателно, кла дори когато Пати й обърнеше гръб и се престореше, че чете списание, пак нищо не се получаваше. Илайза се кълнеше, че веднага щом Пати излезе от стаята, можела да изсвири парчето без грешка. „Но докато си тук? Забрави!“
— Съжалявам — каза Пати. — Съжалявам, че ти въздействам така.
— Когато не ме слушаш, това парче го свиря невероятно.
— Знам, знам. Сигурна съм, че е така.
— Това е факт. Няма никакво значение дали ми вярваш, или не.
— Но аз наистина ти вярвам!
— Няма значение дали ми вярваш, тъй като способността ми да изсвиря това парче невероятно, когато не ме слушаш, е обективен факт.
— Защо не пробваш някоя друга песен? — примоли се Пати.
Но Илайза вече прибираше кабелите.
— Престани! Не ти искам състраданието.
— Извинявай, извинявай.
Бяха се запознали на лекциите по единствения предмет, на който можеха да се срещнат спортист и поет — „Въведение в природните науки“. Пати ходеше в този доста голям поток с десетина спортистки от първи курс, които бяха дори по-високи от нея, всички до една с влажни коси и облечени с кафеникавите екипи на „Златните катерици“5 или със сиви якета. В групичката имаше и умни момичета, една от тях е Кейти Шмит, дългогодишната приятелка на пишещата тези редове, която после стана служебен адвокат и веднъж я даваха в две предавания на „Опасност“ по телевизията, но така или иначе, задушната аудитория, екипите и влажните коси, близостта на телата на другите уморени спортистки осигуряваха на Пати притъпен досег с другия свят. Съвсем бегъл досег.
Илайза сядаше зад спортистките, точно зад Пати, но така потъваше на мястото си, че от нея се виждаха единствено буйните й тъмни къдри. Първите й думи към Пати бяха прошепнати в ухото в началото на една лекция.
— Ти си върхът!
Пати се обърна да види кой я заговаря, но се озова само срещу рошава грива.