— Моля?
— Гледах мача снощи — отвърна гривата. — Ти си гениална и красива.
— Леле! Благодаря!
— Трябва да те пускат повече в игра.
— Ха, колкото и да е странно, и аз съм на същото мнение.
— Трябва да поискаш да те пускат повече.
— В отбора има много добри играчи. Не аз решавам.
— Но ти си най-добрата.
— Ммм, благодаря за комплимента! — отвърна ведро Пати, за да сложи край на разговора.
По онова време смяташе, че отправените директно към нея комплименти я смущават, защото е себеотрицателна и не желае да бъде делена от колектива. Сега пишещата тези редове смята, че комплиментите са като алкохола, и без да го осъзнава, тя е проявявала разум да не си позволява и капчица, тъй като жаждата й за тях е ненаситна.
След лекцията Пати се покри сред приятелките си спортистки, като внимаваше да не поглежда към онази с косата. Прие, че е странно съвпадение някой неин почитател да седне точно зад гърба й по време на лекцията по природни науки. В университета имаше петдесет хиляди студенти, но вероятно по-малко от петстотин (без да броим бившите играчи, както и приятелите и роднините на настоящите) смятаха спортните събития на женските отбори за реална възможност за забавление. Ако някой като Илайза искаше място точно зад скамейката на катериците (така че на излизане от игрището Пати да няма как да не я види или, по-точно, да не забележи косата й, тъй като Илайза седеше с надвесена над бележника си глава), трябваше само да дойде петнайсет минути преди началото на мача. А после, след последния съдийски сигнал и ритуалното пляскане на длани, нямаше нищо по-лесно от това, да пресрещне Пати пред вратата на съблекалнята, да й подаде откъснат от бележника лист и да попита: „Поиска ли да те пускат повече в игра, както ти казах?“.
Пати все още не знаеше името на девойката с буйната коса, но пък тя очевидно знаеше нейното, тъй като на откъснатия лист то беше написано поне сто пъти с големи удебелени букви като в комикс, все едно бяха ехтящи в салона викове, крясъци на буйна тълпа, което обаче нямаше нищо общо с действителността, тъй като обичайно салонът беше празен, а Пати беше първокурсничка и я пускаха за не повече от десетина минути в игра, т.е. не беше никаква знаменитост. Изписаните с молив скандирания изпълваха целия лист, ако не се броеше една скицирана дриблираща фигурка. Пати подозираше, че това е тя самата, тъй като носеше нейния номер на гърба, а и кой друг можеше да е нарисуван на лист, запълнен от името й? Подобно на всичко останало, сътворено от Илайза (както впоследствие установи Пати), рисунката беше едновременно невероятно умела и тромава, и несръчна. Наклонът на тялото и рязкото му извъртане бяха превъзходно пресъздадени, но лицето и главата бяха безизразни като в брошурка за първа помощ.
Докато Пати се взираше в листчето, я изпълни едва доловимо предзнаменование за усещането, което щеше да я връхлети няколко месеца по-късно, когато с Илайза се бяха надрусали с весели кексчета — усещане за нещо неправилно и страшно, което обаче не можеш да избегнеш.
— Благодаря ти за рисунката.
— Защо не те пускат да играеш повече? — попита Илайза. — Седя на резервната скамейка през цялото второ полувреме.
— След като поведохме…
— Ти си страхотна, а те държат на скамейката! Не го разбирам!
Къдрите на Илайза се мятаха като клони на върба под напора на бурен вятър, беше включила на скорост.
— Треньорът даде шанс на Дон, Кейти и Шоуна — отвърна Пати. — Справиха се чудесно с поддържане на разликата.
— Но ти си толкова по-добра от тях!
— Трябва да се изкъпя. Пак ти благодаря за рисунката.
— Ако не тази година, догодина със сигурност всички ще са луди по теб. Ще привлечеш вниманието. Трябва да се научиш да се пазиш.
Това беше толкова налудничаво, че Пати се спря.
— Никоя баскетболистка не може да се оплаче от прекомерно внимание.
— Ами мъжете? Знаеш ли как да се пазиш от мъжете?
— Какво имаш предвид?
— Питам дали можеш да преценяваш правилно мъжете.
— В момента нямам време за нищо друго освен за спорта.
— Явно не разбираш колко си невероятна. И колко опасно е това.
— Разбирам, че съм добра спортистка.
— Истинско чудо е, че вече не са се възползвали от теб.
— Е, не пия, а това помага.
— И защо не пиеш? — захапа я веднага Илайза.
— Защото алкохолът е забранен, когато тренираш. Дори и една глътчица.
— Всеки ден ли тренираш?
— Е, освен това имам лоши спомени от пиенето в гимназията, така че…
— Какво е станало? Да не са те изнасилили?
Лицето на Пати пламна и като че ли се опита да изрази пет различни чувства едновременно.