Вярно беше, че на Пати не й се прибираше у дома, но пък се чувстваше длъжна да се накаже за веселите кексчета. Освен това баща й полагаше усилия да се държи добре с нея, изпращаше й написани на ръка писма („Липсваш ни на тенис корта“) и й предлагаше да използва старата кола на баба си, от която тя едва ли щяла да има нужда повече. След една година далече от дома Пати изпитваше угризения, че е била толкова студена с него. Дали не беше сгрешила? Така че тя се прибра за лятото и откри, че нищо не се е променило и не е сгрешила. Гледаше телевизия до полунощ, сутрин ставаше в седем и пробягваше пет мили, а после по цял ден подчертаваше имена в разни документи в кантората на баща си и чакаше пристигането на пощальона, който в повечето случаи носеше и дълго напечатано писмо от Илайза, която я уверяваше колко й липсва, разказваше й за „похотливия“ си шеф във филмотечното кино, където се беше хванала да продава билети за лятото, и я умоляваше да отговори веднага, на което Пати се стремеше да откликне, като използваше стари бланки и пишещата машина „Силектрик“ в миришещия на нафталин кабинет на баща си.
В едно от писмата си Илайза предложи всяка от тях да измисли правила, които другата да спазва, с цел по-голяма безопасност и самоусъвършенстване. На Пати не й се вярваше от това да излезе нещо полезно, но въпреки това формулира три правила за приятелката си: „Никакво пушене преди вечеря. Всеки ден упражнения и развиване на спортни умения. Ходене на всички лекции и писане на домашни по всички предмети (не само английски)“. За авторката на тези редове сега е напълно ясно, че е трябвало да се разтревожи от това, колко различни се оказаха измислените от Илайза правила: „Алкохол само в събота вечер и единствено в присъствието на Илайза; никакви купони с момчета освен в компанията на Илайза; споделяй с Илайза всичко“ — но тогава Пати не разсъждаваше трезво и вместо това се зарадва, че има толкова близка приятелка. Освен всичко останало, наличието на тази приятелка й осигуряваше броня и снаряжение в битките с по-малката й сестра.
— Е, как е животът в Минесооота? — С този въпрос обикновено започваха сблъсъците им. — Хранят ли ви с много царевица? Видя ли синия вол Бейб6? Ходи ли до Брейнард?
Човек би предположил, че Пати, опитна състезателка, с три и половина години по-голяма от сестра си (макар че само две години по-напред от нея в училище), отдавна ще е измислила начин да се справя с глупавите й подигравателни забележки. Но Пати по рождение си беше беззащитна — винаги се смайваше от липсата на сестринство у сестра си. Освен това сестра й наистина беше творческа личност и умееше да изнамира нови средства да я изкарва от кожата й.
— Защо говориш с толкова странен глас? — беше най-добрият ответен удар на Пати за момента.
— Просто те питах как я караш в Минесоооота.
— Лигавиш се! Кудкудякаш като кокошка!
В отговор — злобно блеснали очи. След това:
— Щатът с хилядите езера!
— Моля те, остави ме.
— Имаш ли си гадже?
— Не.
— Да не си обърнала резбата?
— Не! Но си намерих истинска приятелка.
— Онази, дето ти пише писма? Тя спортистка ли е?
— Не. Поетеса.
— Леле! — Сестра й беше изненадана. — И как се казва?
— Илайза.
— Илайза Дулитъл7, а? Много често ти пише. Сигурна ли си, че не ти е гадже?
— Тя е писателка! Много интересна писателка.
— Но от съблекалнята долитат какви ли не слухове. Онази гъба, да не й споменавам името…
— Отвратителна си! Тя си има поне три гаджета, много е готина.
— Брейнард, Минесооота! Трябва да ми пратиш картичка със синия вол Бейб!
След тази прощална реплика сестра й си тръгна, пеейки трепетно „Утре сутрин ще се женя“8.
След като се върна в университета през есента, Пати срещна едно момче, Картър, който, така да се каже, стана първото й гадже. Сега на пишещата тези редове й се струва, че запознанството им — веднага след като Пати се подчини на третото правило на Илайза и й разказа, че един второкурсник от отбора по борба, с когото се засичаха при тренировки, я е поканил да излязат, — изобщо не е било случайно. Илайза поиска първо да се запознае с бореца, но дори и добротата на Пати си имаше граници.
— Изглежда много мил — каза тя.
— Извинявай, но все още си в изпитателен срок по отношение на момчетата — заяви Илайза. — Сигурно си смятала за мил и онзи, дето те е изнасилил.
— Не съм сигурна, че подобна мисъл ми е минала през ума. Просто бях развълнувана, че проявява интерес към мен.
— Сега и този проявява интерес към теб.
— Да, но сега съм трезва.