— Какво ще му обясниш?
— Че трябва да ми даде шанс! Че заслужавам да ме изслуша!
— Уолтър не е обратен — каза Пати. — Това ти си си го измислила.
— О, боже, и теб те е настроил против мен!
— Нищо подобно.
— Идвам при теб, ще измислим план.
— Утре имам изпит по история. Трябва да уча.
И тогава Пати узна, че от шест седмици Илайза е спряла да ходи на лекции заради увлечението си по Ричард. Той бил виновен за това, тя била зарязала всичко заради него, а сега я захвърлял като носна кърпичка; родителите й не бивало да узнаят, идвала веднага при Пати, не трябвало да мърда никъде, заедно щели да измислят какво да прави.
— Уморена съм — опита се да се измъкне Пати. — Ще почета още малко и ще лягам.
— Не мога да повярвам! И двамата ви е настроил против мен! Точно хората, които най-много обичам!
Пати успя да се откачи от телефона, скри се в библиотеката и стоя там, докато не затвориха. Беше сигурна, че Илайза ще я чака пред общежитието, пушейки цигара от цигара, и ще я държи будна до среднощ. Страхуваше се, че ще трябва да плати този дан на приятелство, но се беше примирила и затова изпита необяснимо разочарование, когато се върна в общежитието и не видя и следа от Илайза. Едва не й се обади, но облекчението и умората надделяха над гузната съвест.
Минаха три дни без новини от Илайза. Вечерта, преди да си замине за коледната ваканция, Пати най-сетне събра сили да я потърси, за да се увери, че е добре, но никой не вдигна. Качи се на самолета за Уестчестър, похлупена от облак вина и тревога, който потъмняваше с всеки неуспешен опит да се свърже с Илайза от телефонния апарат в кухнята на родителите си. На Бъдни вечер не издържа и се обади в мотел „Шепнещи ели“ в Хибинг, Минесота.
— Страхотен коледен подарък! — заяви Уолтър. — Че ми се обаждаш.
— О, благодаря. Всъщност се обаждам заради Илайза. Тя нещо изчезна.
— Ти си късметлийка — отвърна той. — С Ричард накрая трябваше да изключим телефона си.
— Кога?
— Преди два дни.
— А, това е някаква утеха.
Пати не бързаше да затвори, отговори на многото въпроси на Уолтър, разказа му за истеричната коледна алчност на сестрите си и ежегодните унизителни напомняния на близките й колко голяма е била, когато спряла да вярва в Дядо Коледа, за странната размяна на сексуално-мръснишки реплики между баща й и по-малката й сестра, как по-малката й сестра се „оплаквала“ колко лесно й било в първи курс в Йейл, а майка й се чудела дали не е сгрешила, когато преди двайсет години решила да престане да чества Ханука и другите еврейски празници.
— А как е при теб? — попита тя след около половин час.
— Добре — отвърна той. — Аз и мама готвим, Ричард играе морски шах с татко.
— Хубаво звучи. Иска ми се да бях при вас.
— И аз бих се радвал да беше тук. Щяхме да отидем да се пързаляме в снега.
— Това би било страхотно.
И наистина й изглеждаше примамливо, макар че вече се колебаеше дали копнее за Уолтър заради присъствието на Ричард, или самият Уолтър я привлича със способността си да създава уют навсякъде, където се намира.
Ужасното обаждане на Илайза дойде вечерта на Коледа. Пати вдигна телефона в мазето, където гледаше мач от Ен Би Ей. Илайза не й остави време да се извини, а самата тя се извини за изчезването си, нямала възможност да се свърже с нея досега, тъй като била обикаляла по лекари.
— Казаха ми, че имам левкемия.
— О, не!
— След Нова година ще се подложа на лечение. Единствено родителите ми знаят и не бива да казваш на никого. Най-вече на Ричард. Закълни се, че ще си мълчиш!
Черният облак на вина и тревога у Пати се изля в истински потоп. Тя се разплака неудържимо, попита Илайза дали е сигурна, дали лекарите са категорични. Илайза обясни, че цяла есен била чувствала нарастваща умора, но не искала да каже на никого, защото се страхувала, че Ричард ще я зареже, ако разбере, че има инфекциозна мононуклеоза, но накрая се почувствала толкова зле, че отишла на лекар и преди два дни той оповестил резултата от изследванията: левкемия.
— От лошата ли?
— Те всички са лоши.
— Но от тая се оздравява, нали?
— Има голям шанс лечението да помогне — отвърна Илайза. — Ще знам повече другата седмица.
— Ще си дойда по-рано. Ще остана при теб.
Но колкото и да беше странно, Илайза вече не искаше Пати да живее с нея.
По отношение на историята с Дядо Коледа: пишещата тези редове не изпитва и капчица жал към родителите, които лъжат, макар че не всички лъжи са от една категория. Едно е да излъжеш, когато подготвяш приятна изненада или пък кроиш добродушен номер, а съвсем друго е да пробутваш лъжи на някого, за да изглежда глупав, задето им е повярвал. Една Коледа, вече доста по-голяма, Пати толкова се ядоса на подигравките за неестествено дълго запазилата се у нея вяра в Дядо Коледа (която беше оцеляла дори и след като брат й и сестра й бяха престанали да вярват в Добрия старец), че отказа да излезе от стаята си за празничната вечеря. Баща й дойде да я умилостиви, за първи път не се усмихваше и сериозно й обясни, че нарочно били съхранили илюзиите й, тъй като детската й невинност било прекрасно нещо и заради нея още по-силно я обичали. Думите му я зарадваха, разбира се, но пък бяха пълни глупости, разобличаваше ги насладата, с която всички й се подиграваха. Пати смяташе, че родителите са длъжни да научат децата си да разпознават действителността, когато им се стовари върху главите.