— А, Кони, да — гласеше сега песента, която се повтаряше като плоча на развален грамофон, — толкова симпатично момиче, толкова кротко и безвредно момиче със златна майка. Знаеш ли, чух, че Карол си има нов приятел, буен жребец, наполовина по-млад от нея. Ще е ужасно, ако заминат, Карол направи толкова много, за да разведри живота ни. А и Кони ще ми липсва, нали? Ха-ха! Толкова кротка, мила и почтителна.
Пати изглеждаше зле, посивяла, недоспала, отслабнала. Бяха й трябвали години, за да си проличи възрастта й, но сега най-сетне Мери Полсън получи това, което отдавна чакаше.
— Ясно е, че е разбрала — рече тя на Сет.
— Откраднали са й малкото — най-ужасното престъпление!
— Да бе, откраднали. Горкият, невинен, чист като сълза Джоуи, похитен от малката съседка, детето чудо по отношение на интелектуалното развитие.
— Е, тя е с година и половина по-голяма от него.
— Това няма значение.
— Каквото и да казваш, Пати наистина обичаше майката на Уолтър. Сигурно страда.
— О, знам, Сет, знам. И затова сега искрено ми е жал за нея.
Съседите, които бяха по-близки с Бърглъндови, докладваха, че Мис Бианка е оставила малката си миша къщурка на брега на едно езерце край Гранд Рапидс само на Уолтър и е изключила от завещанието си двамата му братя. Говореше се, че Уолтър и Пати били на различно мнение как да отиграят ситуацията, Уолтър искал да продаде къщата и да раздели парите с братята си, а Пати настоявала да уважи желанието на майка си да го възнагради за това, че е бил примерен син. По-малкият брат беше военен и живееше в базата на ВВС в Мохаве, а по-големият беше поел по стъпките на баща си, крънкаше пари от майка си и ги пропиваше, а иначе не й обръщаше внимание. Уолтър и Пати водеха децата в къщата край езерото за седмица-две през лятото, като често вземаха някоя от приятелките на Джесика, и те разказваха, че къщата била западнала, намирала се насред гората и била поносимо пълна с буболечки. Навярно като мил жест към Пати, която напоследък като че ли също прекаляваше с чашката — когато сутрин излезеше да вземе от алеята опакования в синьо „Ню Йорк Таймс“ и опакования в зелено „Стар Трибюн“, лицето й беше подпухнало от шардоне, — в крайна сметка Уолтър се съгласи да задържат къщата за ваканционна вила и през юни, веднага щом училището свърши, Пати замъкна Джоуи на север да й помогне да изпразни гардеробите, да почисти и да пребоядисат, а Джесика остана вкъщи с Уолтър и се записа на благоприятстващ духовното развитие курс по поезия.
Неколцина съседи, сред които обаче не бяха Полсънови, заведоха момчетата си на гости в къщата край езерото през лятото. Намериха Пати в много по-добро състояние. Един от бащите, когато останаха на четири очи със Сет Полсън, го подкани да си представи Пати почерняла, боса, по черен цял бански и джинси без колан — гледка, напълно по вкуса на Сет. На всеослушание беше отбелязано колко внимателен и в добро настроение е бил Джоуи, и колко добре си прекарват той и Пати. Двамата играели с гостите някаква сложна игра, наречена „Асоциации“. Пати стояла до късно пред телевизора на свекърва си и забавлявала Джоуи с богатите си познания за сериалите от шейсетте и седемдесетте. Джоуи открил, че тяхното езеро не е отбелязано на картите — всъщност то беше една голяма локва и освен къщата на Бърглъндови, до него имаше само още една, — и го кръстил Безименното. Пати повторила името разнежено, сантиментално: „Нашето Безименно езеро“. Сет Полсън научи от един от върналите се бащи, че Джоуи се труди старателно, почиства улуци, подрязва храсти, стърже старата боя, и се зачуди дали Пати му плаща, дали това не е част от споразумението им. Никой обаче не можеше да отговори на този въпрос.