Баща й Рей Емерсън беше адвокат и самозван комик с репертоар от просташки шеги и злобни пародии на съседи, приятели и на учителите на децата си. Страшно се забавляваше да измъчва Пати, като имитираше бавачката от Барбадос Юлали зад гърба й: „Стоп! Не игра сега!“, като го повтаряше все по-силно и по-силно, докато Пати не избягаше от масата от срам, сподиряна от възторжения кикот на сестрите и брат си. С безкрайна наслада се подиграваше и на треньорката и менторката на Пати Санди Мошер, която наричаше „Саааандра“. Постоянно разпитваше Пати дали при Саааандра не се о появил някой ухажор или пък, ъъъъ, някоя ухажорка? Брат й и сестрите й му пригласяха: „Сааандра! Сааандра!“. Друг от любимите му начини за тормоз на Пати беше да скрие домашното куче Елмо и да твърди, че ветеринарят го е умъртвил, докато тя е била на тренировки по баскетбол. Или пък да я подкача за някои грешки, допуснати от нея преди години — подпитваше я как са кенгурата в Австрия, дали с видяла последния роман на съвременната писателка Луиза Мей Олкът, или дали все още смята, че гъбите са част от животинското царство. „Видях една от гъбите на Пати да тича след едно такси вчера — казваше баща й. — Гледайте, сега ще ви покажа как гъбата на Пати преследва коли!“
Почти всеки ден баща й излизаше след вечеря, защото имаше среща с бедняци, които защитаваше в съда безплатно или срещу символично заплащане. Кабинетът му се намираше срещу съдебната зала в Уайт Плейнс. Клиентите, на които не вземаше пари, бяха основно пуерториканци, хаитянци, травестити и хора с физически или умствени недъзи. Някои от тях бяха толкова зле, че той дори не им се подиграваше зад гърба. Но все пак се мъчеше да се надсмива над неприятностите им. Заради един училищен проект, когато беше и девети клас, Пати ходи на два процеса на баща си. Единият беше срещу безработен мъж от Йонкърс, който попрекалил с алкохола на националния празник на Пуерто Рико и излязъл да търси шурея си, за да го наръга с нож, но не го открил и вместо това се сбил с непознат в бар. Не само баща й, но и съдията, и дори прокурорът като че ли се забавляваха на лошия късмет и на глупостта на обвиняемия. През цялото време си намигваха многозначително. Сякаш бедността, загубата на човешки облик и хвърлянето в затвора бяха просто просташко представление, играно с цел да разнообрази техния иначе скучен ден.
В метрото на връщане Пати попита баща си на чия страна е.
— Ха, хубав въпрос — отвърна той. — Работата е там, че клиентът ми лъже. Жертвата също лъже. Както и собственикът на бара. Всички лъжат! Естествено, клиентът ми има право на добра защита, но човек трябва да се стреми да служи и на справедливостта. Понякога прокурорът, съдията и аз работим заедно, както прокурорът работи с жертвата или пък аз с обвиняемия. Нали знаеш, че нашата правосъдна система е състезателна?
— Да.
— Е, понякога прокурорът, съдията и аз имаме един противник. Опитваме се да открием истината и да избегнем допускането на съдебна грешка. Макар че, ъъъ, това не го споменавай в доклада си.
— Мислех, че откриването на истината е задължение на съдебните заседатели.
— Точно така. Това трябва да напишеш в доклада си. Справедлив процес със съдебни заседатели, избрани от обществото. Това е важно.
— Но повечето ти клиенти са невинни, нали?