Навремето дядо й е бил истински атлет, колежанска звезда по бягане с препятствия и футболен защитник, вероятно на него тя дължеше ръста и рефлексите си. Рей също беше играл футбол, но в колежа в Мейн, който едва беше успял да събере достатъчно младежи, за да сформира отбор. Неговата страст беше тенисът, единственият спорт, който Пати ненавиждаше, макар че той й се удаваше. Тя смяташе, че Бьорн Борг е слабак. С много малко изключения (например Джо Намат), мнението й за мъжете спортисти не беше особено високо. Пати си падаше по хубави момчета, които обаче бяха по-големи и по-добре изглеждащи от нея, и изобщо не я забелязваха. Но тъй като беше мила и добра, на практика Пати излизаше с всеки, който я поканеше. Смяташе, че на срамежливите и нехаресвани момчета им е трудно, и ги съжаляваше. Повечето от тях, незнайно защо, бяха борци. Опитът й показваше, че борците са смели, мълчаливи, несръчни, добре възпитани и не ги е страх от момичета спортистки. Един от тях й сподели, че в средното училище приятелите му са я наричали Маймуната.
Що се отнася до секса, първият й досег с него беше на седемнайсет години, когато на един купон я изнасили Итън Поуст. Итън не спортуваше, ако не броим голфа, но беше с десет сантиметра по-висок и с петнайсет килограма по-тежък от Пати, и като цяло предлагаше обезкуражаваща представа за силата на женските мускули спрямо мъжките. Поне за нея нямаше никакво съмнение, че това си беше чисто изнасилване. Тя се съпротивляваше здраво, макар и без успех, и то за твърде кратко, тъй като беше пияна за първи път в живота си. Беше се чувствала толкова прекрасно свободна! И може би в красивата и топла майска вечер беше оставила грешно впечатление у Итън Поуст в големия плувен басейн на Ким Макклъски. Тя беше твърде мила дори и когато не беше пияна. А в басейна сигурно се беше държала извънредно мило. Като цяло имаше за какво да вини себе си. Представата й за романтика беше като Острова на Джилиган: „абсолютно примитивна“. Попадаше някъде в регистъра между Снежанка и Нанси Дрю. А и не можеше да се отрече, че Итън имаше високомерния вид, който тогава тя смяташе за привлекателен. Приличаше на страстния любим от розов роман с корабни платна на корицата. След като я изнасили, той се извини, че е бил по-груб, отколкото възнамерявал, съжалявал за това.
Едва след като се посъвзе от изпитата пина колада рано на другата сутрин в стаята си, която, тъй като Пати беше толкова добричка, споделяше с най-малката си сестра, така че другата им сестра да се шири на воля, за да твори, едва тогава се изпълни с възмущение. Възмущение, че Итън я е сметнал за някаква никаквица, която може да изнасили и след това да закара у дома, все едно нищо особено не се е случило. А тя не беше никаквица. Освен всичко останало, Пати все още държеше рекорда за асистенции в гимназията „Хорас Грийли“. Рекорд, който щеше да счупи догодина! Освен това беше избрана в щатския отбор, и то в щат, който включваше Бронкс и Бруклин. А някакъв си играч на голф, когото почти не познаваше, беше сметнал, че спокойно може да я изнасили.
За да не събуди по-малката си сестра, отиде да се наплаче в банята. Без преувеличение може да се каже, че това беше най-гадният миг в живота й. Дори и днес, когато се сети за унижените и оскърбени жертви на несправедливости по целия свят и се опита да си представи как се чувстват, тя се връща към онзи момент. Дойдоха й наум неща, за които до този момент не се беше замисляла — например колко е несправедливо най-голямата дъщеря да спи със сестра си, вместо да получи старата стая на Юлали в мазето, която сега беше пълна от пода до тавана с остарели агитационни материали от отминали политически кампании, или пък колко е нечестно, че майка й с ентусиазирана почитателка на театралните представления на по-малката си дъщеря, а никога не идва на мачовете на Пати. Беше толкова възмутена, че чак й се прииска да поговори с някого. Само че я беше страх треньорката и съотборничките й да не научат, че е пила.