Въпреки усилията й, историята излезе на бял свят, тъй като треньорката Нейгъл надуши нещо и дойде да я огледа в съблекалнята след тренировката. След това я привика в кабинета си и я попита направо за синините и унилия й вид. Колкото и унизително да беше, Пати веднага се разхлипа и призна всичко. За нейна огромна изненада треньорката предложи да я закара в болница и да уведоми полицията. Пати току-що беше изкарала цяла тренировка с няколко вкарани тройки и чудесна игра в защита. Очевидно й нямаше нищо. Освен това родителите й бяха политически приятели с родителите на Итън, така че и дума не можеше да става за оплакване в полицията. Надяваше се, че едно смирено извинение за нарушения тренировъчен режим, съчетано с милозливото състрадание на госпожа Нейгъл, ще приключи въпроса. Но беше далече от истината.
Треньорката се обади у дома и откри майка й, която, както винаги, бързаше за среща и нито имаше време да говори, нито достойнството да си го признае, само че госпожа Нейгъл изрече следните неизличими думи в бежовата слушалка на телефона:
— Дъщеря ви току-що ми каза, че е била изнасилена снощи от момче, на име Итън Поуст. — След няколко реплики от другата страна потвърди: — Да, току-що ми каза… Точно така… Снощи… Да, тук е.
Подаде слушалката на Пати.
— Пати? Ааа… Добре ли си?
— Нищо ми няма.
— Госпожа Нейгъл твърди, че снощи е станало нещо, така ли е?
— Нещото е, че бях изнасилена.
— О, боже, о, боже, о, боже… Снощи?
— Да.
— Бях си у дома сутринта. Защо не ми каза?
— Не знам.
— Защо? Защо? Защо не ми каза?
— Може би просто не ми се е струвало важно.
— Но след това си отишла да говориш с госпожа Нейгъл.
— Не съм. Тя просто е по-наблюдателна от теб.
— Сутринта нямах време и…
— Не те виня. Просто такава е истината.
— Значи, смяташ, че… че е възможно да си била…
— Изнасилена.
— Ужасно! Идвам да те взема.
— Треньорката иска да ме закара в болница.
— Добре ли си?
— Казах ти вече, нищо ми няма.
— В такъв случай не мърдай от там, не правете нищо, докато не дойда.
Пати затвори и уведоми госпожа Нейгъл, че майка й ще дойде да я вземе.
— Ще го тикнем зад решетките за години — рече треньорката.
— О, не, не — възрази Пати. — Няма.
— Пати…
— Няма да стане.
— Ще стане, стига да го искаш.
— Не, няма. Родителите ми и Поустови са политически приятели.
— Това няма нищо общо. Набий си го в главата.
Пати обаче беше сигурна, че не е така. Доктор Поуст беше кардиолог, а жена му беше богаташка. Теди Кенеди, Ед Мъски и Уолтър Мондейл им ходеха на гости, когато им трябваха пари. През годините Пати беше слушала доста за „задния двор“ на Поустови, който, ако се съдеше от думите на родителите й, беше с размерите на Сентрал Парк и много по-добре поддържан. Навярно някоя от сестрите й, които бяха отличнички в училище и изцяло посветени на изкуството, можеше и да причини неприятности на Поустови, но и дума не можеше да става навъсената тройкаджийка и спортистка да пробие бронята им.
— Просто никога повече няма да близна алкохол — зарече се тя — и това ще реши проблема.
— За теб може и да го реши, но не и за другите. Виж си ръцете. Ниж какво е направил. Някой ден ще посегне и на друго момиче, ако не го спреш.
— Само синини и драскотини, нищо повече.
Треньорката изнесе цяла лекция колко е важно да подкрепяш съотборниците си, което в този случай означавало всички момичета, на които Итън можело да посегне. Основната идея беше, че Пати трябва да поеме тежкия удар в името на отбора, да подаде жалба или позволи да се обадят в училището му в Ню Хемпшир, за да го изключат и да не му дадат диплома, а ако Пати не го направи, това ще е равнозначно на предателство за отбора.
Пати се разплака отново, тъй като по-скоро би предпочела да умре, отколкото да стане предателка. Веднъж през зимата игра с висока температура, докато не припадна край страничната линия и се наложи да й включат система. Само че предишната вечер тя не беше излязла със своя отбор. Беше отишла на купона с приятелката си от хокея на трева Аманда, която не миряса, докато не я изкуси да опита от пина коладата, доставена в огромни количества в дома на Макклъски. El ron me puso loca. Другите момичета край басейна на Макклъски не бяха спортистки. Едва ли не със самото си отиване там Пати беше предала отбора. И беше наказана за това. Итън не беше изнасилил някоя от по-отворените мацки, а Пати, тъй като мястото й не беше там, тя дори не носеше на пиене.