— Това не с истинско извинение.
— Добре. Щом така казваш.
— Искам просто да знае, че съществувам.
— Важното е ти какво искаш, миличка.
Това „миличка“ излезе от устата й като първата дума на чужд език, който тепърва започва да учи.
За да я изпита или може би за да я накаже, Пати заяви:
— Ако наистина ми се извини искрено, това може и да е достатъчно.
Погледна я внимателно, майка й като че ли едва сдържаше облекчението си.
— Според мен това е почти идеално решение — каза Джойс. — Но само ако наистина смяташ, че може да е достатъчно за теб.
— Няма да е.
— Моля?
— Казвам, че няма да е достатъчно.
— Но нали току-що каза, че ще е достатъчно?
Пати отново се разплака.
— Извинявай — рече Джойс. — Аз ли не разбрах правилно?
— Той ме изнасили, все едно съм някаква никаквица. И сигурно дори не съм първата!
— Това няма откъде да го знаеш, Пати.
— Искам да отида в болница.
— Виж, почти сме пред кантората на баща ти. Ако не те боли, по-добре…
— Но аз много добре знам какво ще каже той. Знам какво ще иска да направя.
— Той ще иска това, което е най-доброто за теб. Понякога му е трудно да го покаже, но баща ти те обича повече от всичко на света.
Едва ли имаше нещо, което Пати толкова силно да копнее да е истина. С цялото си сърце се надяваше изреченото от Джойс да е истина. Нали подигравките и присмехът на баща й щяха да са просто проява на жестокост, ако тайно не я обичаше повече от всичко? Но тя вече беше на седемнайсет и не беше глупава. Знаеше, че човек може да обича някого повече от всичко и пак да не го обича достатъчно, ако е зает с други неща.
В светая светих на баща й миришеше на нафталин; той беше наследил кантората от починалия си старши партньор и дори не си беше направил труда да смени килимите и завесите. Откъде точно идваше миризмата на нафталин, си оставаше загадка.
— Глезено малко лайненце! — така реагира Рей на новината за престъплението на Итън Поуст, която дъщеря му и жена му му съобщиха.
— Не е толкова малък, за съжаление — отбеляза жена му със сух смях.
— Глезено малко скапано лайненце! — продължи Рей. — Хаймана!
— Ще отидем ли в болницата? — попита Пати. — Или в полицията?
Баща й нареди на майка й да се обади на доктор Сипърщайн, старият педиатър, който беше постъпил в редиците на Демократическата партия още по времето на Рузвелт, и да провери дали може да поеме един спешен случай. Докато Джойс набираше номера, Рей помита Пати дали знае какво е изнасилване.
Тя ахна.
— Само проверявам. Нали знаеш каква е юридическата дефиниция?
— Той ме облада против волята ми!
— Ти опита ли се да го спреш?
— Казах му: „Недей“, „Престани“, „Не искам“. Освен това беше очевидно. Опитвах се да го издера и да го избутам.
— Шибано копеленце!
Не беше чувала баща си да говори така и му беше благодарна за това, само че някак си абстрактно, тъй като все едно не беше той.
— Дейв Сипърщайн може да ни приеме в кабинета си в пет — докладва Джойс. — Той толкова харесва Пати, че според мен е готов да отмени уговорката си за вечеря, ако се налага.
— Аха — измърмори Пати, — сигурна съм, че точно аз съм на първо място в списъка му от дванайсет хиляди пациенти.
Разказа на баща си историята, а след това той й обясни защо треньорката Нейгъл греши и Пати не бива да ходи в полицията.
— Честър Поуст не е много добродушен човек, но пък прави много добрини за страната. И предвид неговата… ъъъ… позиция, едно такова обвинение ще предизвика огромен интерес от вестниците. Всички ще разберат кой е обвинителят. Всички. Разбира се, за теб няма значение какъв ще е резултатът от скандала за Поустови. Но с абсолютно сигурно, че накрая, след разследването, процеса и медийното внимание ще се почувстваш по-зле от сега. Дори и да се признае за виновен. Дори и да го осъдят условно, дори и съдът да забрани достъпа на журналисти до делото. Винаги могат да вземат информация от архива на съда.
— Но това трябва тя да го реши — обади се Джойс, — не…
— Джойс! — Рей й даде знак да замълчи. — Поустови могат да си позволят да наемат всеки адвокат в страната. И щом се разчуе за обвинението, най-лошото за обвиняемия е вече минало. Той няма защо да ускорява нещата. В негова полза е да се погрижи репутацията ти да бъде опетнена преди процеса.
Пати сведе глава и попита баща си какво според него е най-добре да се направи.
— Сега ще се обадя на Честър — отвърна той. — А ти върви при доктор Сипърщайн да се увериш, че всичко е наред.
— И за да може той да свидетелства, нали?