— Да, ще може да даде показания, ако се наложи. Но процес няма да има, Пати.
— Значи, просто ще му се размине? И ще може да го направи с някоя друга следващата събота?
Рей вдигна ръце.
— Нека… ъъъ… нека говоря с господин Поуст. Може да е готов да приеме споразумение с прокуратурата. Тихомълком пускане в пробация, да речем. Така че над главата на Итън да виси меч.
— Но това е нищо!
— Не е нищо, Пати-Патенце. А гаранция, че случилото се няма да се повтори. А и освен това предполага признаване на вината.
Наистина й се струваше абсурдно да си представи Итън в оранжева затворническа униформа заради нанасяне на увреждане, което, тъй или иначе, беше най-вече в съзнанието й. Беше участвала в кросове, след които тялото я болеше повече, отколкото при изнасилването. След един груб баскетболен мач се чувстваше по-натъртена от сега. Освен това като спортистка беше свикнала да усеща чужди ръце по себе си — при разтриването на схванат мускул, в игра в защита, при боричкането за топката, при превързване на глезен, при поправяне на стойка, при разтягане на сухожилие.
И въпреки това усещаше физически чувството за несправедливост. Някак си то беше по-реално от болящото я потно тяло. Несправедливостта имаше форма, тежест и температура, тъкан, ужасно неприятен вкус.
В кабинета на доктор Сипърщайн се подложи на прегледа като послушен спортист. След като тя се облече, той я попита дали преди това е правила секс.
— Не.
— И аз така подозирах. Младежът използва ли контрацептиви?
Тя кимна.
— Тогава се опитах да се измъкна. Като видях какво извади.
— Презерватив?
— Да.
Всичко това, както и много други неща доктор Сипърщайн отбеляза в картона й. След това свали очилата си и каза:
— Очаква те хубав живот, Пати. Сексът е нещо страхотно и ще му се радваш дълги години. Но онзи ден си извадила лош късмет.
У дома брат й беше в задния двор и май жонглираше с отвертки. Сестра й четеше пълните съчинения на Гибън. Другата, която живееше на кисело мляко и репички, се беше затворила в банята и за пореден път си сменяше цвета на косата. Истинският дом на Пати сред тази бляскава ексцентричност беше вграденото канапе с дунапренени възглавници, които леко миришеха на мухъл, срещу телевизора в мазето. По канапето все още се усещаше ароматът на балсама за коса на Юлали, макар че тя си беше заминала преди години. Пати се сви там с кутия сладолед с орехи и когато майка й я извика за вечеря, тя отговори, че няма да се качи.
Тъкмо започваше „Мери Тайлър Мур“, когато баща й слезе след обичайното си мартини след вечеря и предложи да излязат да се поразходят с колата. Към този момент „Мери Тайлър Мур“ беше всичко, което Пати знаеше за Минесота.
— Може ли първо да си догледам епизода?
— Пати…
Тя изключи телевизора, макар да имаше чувството, че е била несправедливо лишена от нещо, което й се полага. Баща й насочи колата към гимназията и спря на ярко осветения паркинг. Свалиха прозорците и ги лъхна аромат на лятна морава — като онази, на която Пати беше изнасилена преди часове.
— Е?
— Итън отрича. Твърди, че е било по взаимно съгласие, макар и малко по-грубо.
Пишещата тези редове би определила сълзите на момичето в колата като дъжд, започнал незабелязано, но изненадващо бързо измокрил всичко. Пати попита дали баща й е говорил с Итън лично.
— Не, само с баща му, два пъти. И не бих казал, че разговорите минаха добре.
— Явно господин Поуст не ми вярва.
— Пати, Итън му е син. Не те познава добре като нас.
— Ти вярваш ли ми?
— Да, вярвам ти.
— А мама?
— Разбира се, че ти вярва.
— И сега какво ще правя?
Баща й отговори като адвокат. Като възрастен, отговарящ на друг възрастен.
— Превъзмогваш го. Забравяш. Продължаваш напред.
— Какво?
— Отърсваш се от случилото се. Продължаваш напред. Научаваш се да бъдеш по-предпазлива.
— Все едно нищо не се е случило?
— Пати, на купона са били само негови приятели. Ще свидетелстват, че ти си се напила и си се държала предизвикателно. Че сте били зад навес на не повече от десет метра от басейна, а не са чули нищо.
— Беше доста шумно. Силна музика, крясъци.
— Освен това ще свидетелстват, че са ви видели да излизате заедно късно през нощта с колата му. И за целия свят той ще изглежда като един примерен ученик от „Екстър“, бъдещ студент в „Принстън“, който е постъпил съвсем отговорно и е използвал презерватив, и е достатъчно добре възпитан, за да остави купона и да те закара у дома.