Бието на тениската й беше подгизнало от лъжливия дъждец.
— Ти не си на моя страна — обвини го тя.
— Разбира се, че съм.
— Само повтаряш „разбира се, разбира се“.
— Чуй ме! Прокурорът ще те пита защо не си викала за помощ.
— Срамувах се! Там нямах приятели!
— Не ти ли е ясно, че на съдията и на съдебните заседатели ще им е трудно да го разберат? Трябвало е само да извикаш и си щяла да бъдеш в безопасност.
Пати не помнеше защо не е викала. Като се замислеше, нямаше как да не признае, че се е държала необяснимо мило.
— Но нали се съпротивлявах?
— Да, но ти си спортистка. Защитниците постоянно получават синини и драскотини, нали? По ръцете? По бедрата?
— Каза ли на господин Поуст, че съм девствена? Че бях…
— Реших, че това не е негова работа.
— Може да му се обадиш и да му кажеш.
— Виж, миличка… Знам, че е ужасно нечестно. Чувствам се ужасно. Но понякога най-доброто, което можеш да направиш, е да си извлечеш поука и никога повече да не попадаш в подобна ситуация. Да си кажеш: „Сгреших, извадих лош късмет“, и да продължиш напред.
Завъртя ключа на контакт, светлинките по таблото грейнаха. Задържа ръката си върху ключа.
— Но той извърши престъпление!
— Да, но е по-добре… Животът невинаги е честен, Пати-Патенце. Господин Поуст каза, че Итън може и да се извини, че не е бил по-внимателен, но… Както и да е, искаш ли да ти се извини?
— Не.
— И аз така реших.
— Треньорката Нейгъл смята, че трябва да отида в полицията.
— Треньорката Нейгъл да си гледа дрибъла.
— Сега сме на софтбол — поправи го Пати. — Този срок тренираме софтбол.
— В противен случай през цялата ти последна година в училище ще те сочат с пръст.
— Баскетболът е през зимата. Софтболът е през пролетта, когато времето е по-топло.
— Ето това те питам: така ли искаш да прекараш последната си година?
— По баскетбол ни тренира Карвър — продължи тя. — Треньорката Нейгъл е по софтбол. Толкова ли е трудно да го запомниш?
Баща й завъртя ключа.
Вместо всички да я сочат с пръст и да страда от публичното унижение, през последната си година в гимназията Пати се превърна от изгряващ талант в първокласен спортист. Само дето не спеше във физкултурния салон. Получи наказание за три мача, задето удари в гръб нападателната на „Ню Рошел“, която пък беше сръгала с лакът съотборничката й Стефани, а след това продължи да чупи училищните рекорди, които беше поставила предишната година, като едва не постави нов рекорд по отбелязани точки. Стабилната й стрелба се подобряваше от новопоявилата се наслада от владеенето на топката. Вече не обръщаше никакво внимание на физическата болка.
През пролетта, когато местният депутат в щатското събрание се оттегли след дългогодишна служба и партийното ръководство се спря на майка й за кандидат на следващите избори, Поустови предложиха да участват в организирането на събиране на средства и да предоставят за събитието тучния си заден двор. Джойс първо поиска позволение от Пати, като заяви, че не би направила нищо, което тя не би одобрила, но на Пати не й пукаше какво прави майка й и й го каза в очите. Никой не страда особено, когато Пати се оправда, че не може да присъства на задължителната семейна снимка. И без това огорченото й личице нямаше да помогне на каузата на Джойс.
Втора глава: Най-добри приятелки
Тъй като не може да си спомни в какво състояние е било съзнанието й през първите три години в колежа, пишещата тези редове подозира, че просто не е била в съзнание. Тогава смяташе, че най-сетне е с напълно отворени сетива, но по-скоро навярно е бродила като сомнамбул. Иначе е напълно необяснимо защо например стана първа приятелка с една неуравновесена девойка, която я преследваше.
В известна степен вината — колкото и да е неприятно за авторката това признание — се падаше на „Голямата десеторка“ и на изкуствения свят, който тя създаваше за участващите в нея студенти, най-вече за момчетата, но също и за момичетата, дори и в края на седемдесетте. През юли Пати замина за Минесота на спортен лагер, последван от ранно записване в колежа специално за спортисти, а след това заживя в общежитието за спортисти, сприятели се само със спортисти, хранеше се единствено на масите със спортисти, на купоните танцуваше в групичка само със съотборничките си и внимаваше да не се запише на някоя лекция, която не е посещавана от други спортисти, до които да седи и с които (ако има време) да учи. Не беше задължително спортистите да живеят по този начин, но повечето в Минесота го правеха и Пати потъна изцяло в своя „свят само за спортисти“, защото можеше да го направи! Защото най-сетне се беше измъкнала от Уестчестър! „Иди там, където искаш — беше й казала Джойс, като всъщност думите й означаваха: отвратителна подигравка е да отидеш в посредствен щатски университет като този в Минесота, след като имаш чудесни предложения от «Вандербилт» и «Нортуестърн» (които са ласкателство за мен). — Това е изцяло твое лично решение и ние ще те подкрепим, каквото и да избереш.“ Това пък означаваше: не обвинявай мен и баща ти, след като провалиш живота си с глупави решения. Очевидното отвращение на Джойс към Минесота, както и отдалечеността на Минесота от Ню Йорк бяха ключовият фактор в избора на Пати. От сегашната си позиция пишещата тези редове вижда по-младото си Аз като един от онези нещастни юноши, които са толкова сърдити на родителите си, че имат нужда да се включат в някоя нова секта, където ще са по-мили, по-любезни, по-великодушни и по-послушни, отколкото могат да се насилят да бъдат у дома. Просто нейната секта се оказа баскетболът.