— Отивам да се изкъпя.
— Точно това имам предвид! — извика развълнувано Илайза. — Изобщо не ме познаваш, говорим си от две минути, а ми призна, че си била изнасилена. Изобщо не можеш да се пазиш!
Пати беше твърде смутена и засрамена, за да види пукнатините в тази логика.
— Мога да се пазя — отвърна тя. — Справям се добре.
— Както кажеш — сви рамене Илайза. — За теб става дума, не за мен.
В салона отекна щракване и лампите угаснаха.
— Ти тренираш ли нещо? — попита Пати, за да компенсира не много милото си поведение.
Илайза сведе поглед към тялото си. Беше с едър ханш, но краката й изглеждаха дребни, а гуменките й направо детски.
— Приличам ли ти на спортист?
— Ммммм… бадминтон?
— Мразя физическото — разсмя се Илайза. — Мразя спорта!
Пати също се засмя облекчено, радваше се, че е сменила темата, но пък новата информация още повече я обърка.
— В училище дори не „хвърлях като момиче“ и не „тичах като момиче“ — продължи Илайза. — Просто отказах да хвърлям и да тичам, точка. Ако топката се озовеше в ръцете ми, чаках някой да дойде да я вземе. Когато трябваше да тичам, да речем, към първа база, се помайвах секунда-две и после спокойно тръгвах към нея.
— О, боже!
— Да, за малко да ме изключат заради това. Но успях да завърша, защото родителите ми познаваха училищния психолог. Накрая ми признаха карането на колело за спорт.
Пати кимна колебливо.
— Но харесваш баскетбола, така ли?
— Да — кимна Илайза. — Невероятна игра.
— Е, значи, не мразиш спорта. По-скоро мразиш физическото натоварване.
— Да, права си. Така е.
— Е, както и да е.
— Да, както и да е. Въпросът е, приятелки ли сме?
Пати се разсмя.
— Ако отговоря с „да“, само ще докажа твърдението ти, че не внимавам с непознати.
— Значи, отговорът е „не“.
— Какво ще кажеш да почакаме и да видим?
— Добре. Постъпваш предпазливо, това ми харесва.
— Видя ли? Видя ли? — Пати отново избухна в смях. — По-предпазлива съм, отколкото мислиш!
Авторката на тези редове е напълно сигурна, че ако Пати съзнаваше по-ясно какво се случва със самата нея и обръщаше наполовина от дължимото внимание на околния свят, нямаше да е толкова добра баскетболистка. Успехът в спорта се дължи на почти празната глава. Достигането до позиция, от която да види истинската същност на Илайза (а именно, че е неуравновесена), щеше да попречи на представянето й на терена. Човек не може да вкарва 88% от наказателните удари, като се отдава на дълбок размисъл за всяка дреболия.
Оказа се, че Илайза не харесва другите й приятелки и дори не се опитваше да излиза с тях. Наричаше ги „твоите лесбийки“ или само „лесбийките“, макар че поне половината от тях си бяха нормални. Пати бързо си даде сметка, че живее в два взаимно изключващи се свята. Единият беше светът на спорта, в който тя прекарваше по-голямата част от времето си и в който предпочиташе да я скъсат на изпита по психология, отколкото да пропусне да отиде до магазина да купи пакет за първа помощ и да го занесе на някоя съотборничка с изкълчен глезен или пък с настинка, а другият беше мрачният малък свят на Илайза, където не се налагаше да бъде толкова добра, единствената допирна точка между двата свята беше „Уилямс Арена“, където Пати, промушвайки се през противниковата защита, за да забие топката в коша или да я подаде на някоя от приятелките си, усещаше допълнителен прилив на гордост и задоволство, ако Илайза беше там и я гледаше. Но дори и тази допирна точка не след дълго изчезна, тъй като колкото повече време прекарваше Илайза с нея, толкова по-рядко си спомняше, че харесва баскетбола.
Пати винаги беше имала неопределено множество „приятели“, но с никой от тях не беше близка. Сърцето й потръпваше от радост, щом видеше Илайза да я чака пред салона след тренировка, знаеше, че й предстои интересна вечер. Илайза я водеше на филми със субтитри и я караше да слуша внимателно песните на Пати Смит („Страхотно е, че името ти е като на любимата ми изпълнителка“ — казваше тя, макар че имената се пишеха по различен начин, а и Пати всъщност се казваше Патриция, Джойс й беше дала това име, за да бъде различна, но Пати се срамуваше да го изрече на глас), даваше й стихосбирки на Денис Левертов и Франк О’Хара. След като баскетболният отбор приключи участието си с рекорд от осем победи и единайсет загуби, и отпадна от надпреварата (въпреки четиринайсетте тройки на Пати и многото й асистенции), Илайза я научи и да харесва „Пол Мезон Шабли“.
Какво точно правеше Илайза през останалото си свободно време, не беше много ясно. Като че ли в живота й имаше няколко „мъже“ (т.е. младежи), понякога споменаваше, че е ходила на концерти, но когато Пати прояви любопитство към тях, Илайза отвърна, че първо Пати трябва да изслуша всички сборни касети, които й е записала, а това вече беше проблем. Тя харесваше Пати Смит, която като че ли разбираше как се е чувствала в банята сутринта след изнасилването, но „Велвет Ъндърграунд“ например й вдъхваха самота. Веднъж призна на Илайза, че любимата й група е „Ийгълс“, и тя отвърна: „В това няма нищо лошо, те са страхотни“, макар че в стаята на Илайза в общежитието със сигурност нямаше нито една касета на „Ийгълс“.