Родителите на Илайза бяха известни в Близнаците психотерапевти и живееха в богаташкия квартал Уайзата, тя имаше и по-голям брат, който беше в „Бард Колидж“ и който според нея бил „странен тип“. Когато Пати я попита в какъв смисъл странен, Илайза отговори: „Във всякакъв“. Илайза беше сменила три училища, докато завърши гимназия, и се беше записала в университета, защото това беше единственото условие да продължи да получава пари от родителите си. Не беше отличничка, но не беше и като Пати, която имаше четворки по всичко. Илайза получаваше отличен по английски и двойки по всичко останало. Единствените й интереси освен баскетбола бяха поезията и начините да си доставя наслада.
Илайза беше твърдо решена да я накара да опита марихуана, само че Пати пазеше дробовете си и така се роди идеята за веселите кексчета. Бяха отишли с фолксвагена костенурка на Илайза до къщата в Уайзата, която беше пълна с африкански статуетки, но беше празна откъм родители, тъй като те бяха заминали на някаква конференция. Бяха планирали да си приготвят изискана вечеря по рецептите на Джулия Чайлд, но още в началото прекалиха с виното и в крайна сметка се задоволиха със соленки и сирене, след което забъркаха кексчетата и погълнаха огромно количество наркотик. През шестнайсетте часа, в които Пати не беше на себе си, в главата й постоянно отекваше глас: „Никога повече! Никога повече!“. Имаше чувството, че до такава степен е нарушила тренировъчния си режим, че никога няма да влезе във форма, което беше доста потискащо. Освен това я беше страх от Илайза — изведнъж си беше дала сметка, че изпитва някакво странно влечение към нея, и затова е изключително важно да не помръдва и да се сдържа, иначе щеше да стане ясно, че е бисексуална. Илайза през пет минути я питаше как е и всеки път тя отговаряше: „Добре, благодаря“, и двете се разкикотваха неудържимо. Слушаха „Велвет Ъндърграунд“ и сега Пати като че ли разбра групата много по-добре, музиката им беше адски шантаво напушена и това й вдъхваше известно успокоение, тъй като и самата тя се чувстваше по същия начин сред африканските маски в Уайзата. Когато се посъвзе, с облекчение осъзна, че е успяла да се сдържи и в най-надрусаното си състояние, и Илайза не я е докоснала: нищо лесбийско нямаше да се случи.
Пати беше любопитна да види родителите на Илайза и искаше да останат да се запознае с тях, но приятелката й категорично отказа.
— Те са любовта на живота си — рече тя. — Правят всичко заедно. Имат еднакви кабинети един срещу друг, съавтори са на докладите и книгите си, изнасят заедно презентации на конференции, изобщо не говорят за работата си у дома заради лекарската тайна. Дори имат велосипед тандем.
— И какво от това?
— Ми просто са странни, няма да ти харесат и ще се отдръпнеш и от мен.
— И моите родители не са кой знае какво — рече Пати.
— Повярвай ми, това е различно. Знам какво говоря.
Докато пътуваха обратно към града с фолксвагена, а студеното пролетно слънце на Минесота грееше в гърба им, се разрази първата им караница.
— Остани тук през лятото — настоя Илайза. — Не можеш да си тръгнеш точно сега.
— Няма как да стане. Трябва да работя в кантората на татко и да бъда в Гетисбърг през юли.
— Може да останеш тук и после направо ще заминеш за лагера. Ще си намерим работа някъде и всеки ден ще ходиш да тренираш.
— Трябва да се прибера вкъщи.
— Защо? Нали там не ти харесва?
— Ако остана, ще пия всяка вечер.
— Не, няма. Ще въведем строги правила. Каквито кажеш.
— Наесен ще си дойда.
— Тогава може ли да живеем заедно?
— Не, вече обещах на Кейти, че ще съм с нея.
— Може да й кажеш, че си размислила.
— Не мога.
— Но това е лудост! Почти не те виждам!
— Не е така, с теб излизам най-много. Обичам да бъда с теб.
— Защо тогава не останеш тук през лятото? Не ми ли вярваш?
— Защо да не ти вярвам?
— Не знам. Просто не мога да разбера защо предпочиташ да работиш за баща си. На него не му пука за теб, не те е защитил, а аз ще те защитя. Не го е грижа за теб, за разлика от мен.