Пати обаче запази високо, опасно високо мнение за него до онази съботна августовска вечер, когато се върна рано от Чикаго, където бяха отишли със самолет с треньорката Тредуел за тържествена церемония по награждаване и официален обяд (Пати беше включена в резервите на националния отбор като защитник), за да изненада Картър на купона му за рождения му ден. От улицата видя, че в апартамента свети, но се наложи да натисне звънеца четири пъти, докато накрая по интеркома прозвуча гласът на Илайза.
— Пати? Не си ли в Чикаго?
— Прибрах се по-рано. Отвори ми.
Възцари се мълчание, интеркомът тихо пращеше; Пати почака малко и натисна звънеца още два пъти. Накрая Илайза слезе тичешком по стълбите по гуменки и кожено палто и изскочи навън.
— Здрасти, здрасти! Не мога да повярвам, че си тук!
— Защо не ми отвори да се кача?
— Ами не знам, реших да сляза да те видя, горе е пълна лудница, стори ми се, че е по-добре да сляза, за да поговорим — очите на Илайза блестяха, тя ръкомахаше възбудено. — Горе всички са друсани, защо не отидем някъде другаде? Толкова се радвам да те видя! Хей, здравей! Как си? Как беше в Чикаго? Как мина обядът?
Пати я слушаше намръщена.
— Искаш да ми кажеш, че не мога да се кача да видя приятеля си?
— Е, не, не, но… Приятеля си ли? Не пресилваш ли малко? Той е просто Картър. Да, знам, че го харесваш, но…
— Кой друг е горе?
— Ами много хора.
— Кои?
— Не ги познаваш. Хайде, да идем някъде, а?
— Не, кажи ми кой е горе.
— Той мислеше, че ще си дойдеш чак утре. Разбрали сте се да излезете утре, нали?
— Дойдох си по-рано, за да бъда с него.
— О, боже мой, нали не си се влюбила? Трябва да внимаваш повече! Мислех, че само се забавлявате, досега никога не си казвала, че ти е гадже, а аз трябваше да знам, ако беше така, нали? Ако не ми казваш всичко, как да те предпазя? Това е нарушение на правилата ни.
— Ти също не спазваш моите правила.
— Не е това, което си мислиш, честна дума. Но някои от онези горе със сигурност няма да ти се зарадват.
— Има си друга, така ли?
— Виж, ще я накарам да се махне. Ще се отървем от нея и след това тримата ще празнуваме. — Илайза се разкикоти. — Картър е намерил страхотна, невероятна кока за купона!
— Чакай малко. Само тримата ли сте горе? Това ли е купонът?
— Невероятна е! Невероятна! Трябва да пробваш. Сезонът ти приключи, нали? Ще я разкараме онази и ще дойдеш да купонясваме. Или по-добре да отидем вкъщи, само ти и аз, почакай само минутка да се кача да взема малко кока и ще отидем у нас. Трябва да я пробваш. Няма да разбереш, докато не пробваш.
— Да оставя Картър с друга и да отида да се друсам с теб. Чудесен план, няма що!
— О, боже, Пати, толкова съжалявам. Не е това, което мислиш. Той каза, че ще прави купон, но след това е намерил отнякъде кока и е размислил; оказа се, че иска да дойда само защото оная нямало да стои с него, ако били само двамата.
— Можеше да си тръгнеш — изтъкна Пати.
— Купонът вече беше започнал, а и ако опиташ какво е намерил, ще разбереш защо останах. Кълна се, че това е единствената причина, поради която съм тук.
В крайна сметка онази нощ не приключи, както би трябвало, със скарване и прекратяване на приятелството на Пати с Илайза, вместо това Пати скъса с Картър и се извини на Илайза, че не я е осведомила за чувствата си към Картър, а Илайза пък се извини, че не й е обръщала подобаващо внимание, и обеща да спазва по-стриктно правилата и да не се друса повече. На пишещата тези редове й е ясно, че една мадама и купчинка бял прах на нощното шкафче са идеалната представа на Картър за страхотен подарък за рожден ден. Но и угризенията, и тревогата на Илайза изглеждаха неподправени, тя бълваше лъжите си напълно убедително и на другата сутрин, преди Пати да се разсъни, да премисли и да стигне до заключението, че уж най-добрата й приятелка е вършила нещо нередно зад гърба й с така нареченото й гадже, Илайза се появи задъхана на вратата на стаята й в общежитието, облечена в своята представа за екип за бягане (тениска с Лена Лович, шорти до коленете, черни чорапи, гуменки „Кедс“), обясни, че е направила три обиколки на стадиона, и настоя Пати да й покаже упражнения по каланетика. Пламтеше от желание двете да учат заедно всяка вечер, пламтеше от любов към Пати и от страх да не я загуби, а Пати, отворила болезнено очите си за истинската същност на Картър, ги затвори за Илайза.