Натискът й по всички фронтове продължи, докато Пати не се съгласи да остане с нея в Минеаполис през лятото, след което Илайза отново започна да не й обръща внимание и изгуби интерес към физическите упражнения. Пати прекара по-голямата част от жежкото лято сама в дъхащото на марихуана жилище, което бяха наели в Динкитаун, изпаднала в самосъжаление и бореща се с ниското си самочувствие. Не разбираше защо Илайза толкова настоява да живеят заедно, след като повечето дни се прибира в два след полунощ или чак на сутринта. Вярно, продължаваше да я подканва да опита наркотици, да ходи по концерти и да си намери нов жребец за забавления в леглото, но Пати изпитваше временно отвращение към секса и мразеше наркотиците и цигарения дим. На всичкото отгоре заплатата й в спортната зала беше колкото за наема, а тя отказваше да моли родителите си за финансови инжекции, както правеше Илайза, и с всеки изминал ден се чувстваше все по-недоволна и по-самотна.
— Защо сме приятелки? — попита накрая една вечер, докато Илайза се издокарваше за поредно излизане.
— Защото си гениална и красива. Защото те харесвам най-много от всички хора на света.
— Аз съм спортистка. Скучна съм.
— Нищо подобно! Ти си Пати Емерсън, с която живея, и това е страхотно.
Точно така го каза, авторката ясно си спомня думите й.
— Но ние не правим нищо заедно — рече Пати.
— Какво искаш да правим?
— Мисля да се прибера при нашите за малко.
— Какво? Занасяш ли се? Та ти не ги харесваш! Остани при мен.
— Ти излизаш всяка вечер!
— Добре, нека започнем да правим повече неща заедно.
— Само че аз не искам да правя такива неща, по които си падаш ти.
— Ами тогава ще отидем на кино. Ще отидем на кино още сега. Какво ти се гледа? Искаш ли да отидем на „Небесни дни“?
Така започна поредната преса, благодарение на която Пати преглътна лятото и не избяга у дома. По време на този трети меден месец с ходене на кино, разредено с газирана вода бяло вино и слушане до полуда на албумите на „Блонди“ Пати за първи път чу за музиканта Ричард Кац.
— Боже мой — възкликна Илайза, — май съм влюбена! Може би е време да се държа като добро момиче. Толкова е висок, все едно те е смачкала неутронна звезда. Все едно са те изтрили с гигантска гума за триене!
Гигантската гума за триене току-що се беше дипломирал от колежа „Макалистър“, работеше като общ работник при събарянето на стари сгради и беше основал пънк група „Травматикс“, която според Илайза щеше да пожъне голям успех. Единственото, което не се вписваше в нейния идеален образ на Кац, беше изборът му на приятели.
— Живее с един зубрач, ужасна лепка, Уолтър, който му е заклет почитател. Странен тип, още не мога да му хвана спатиите. Първо си мислех, че му е мениджър или нещо такова, само че е твърде голям сухар за това. Сутринта като излязох от стаята на Кац, Уолтър седеше на масата в кухнята с голяма плодова салата и четеше „Ню Йорк Таймс“! И първото, което ме попита, беше дали съм гледала интересни постановки напоследък. Сещаш ли се, театър! Абсолютно странна двойка. Трябва да се запознаеш с Кац, за да разбереш колко е странно.
Малко са нещата, които са донесли повече болка на пишещата тези редове от скъпоценното приятелство на Уолтър и Кац. Двамата бяха заедно по-дълго от Пати и Илайза. Някой гений в отдела по настаняване в колежа „Макалистър“ беше сложил изключително здравомислещ провинциалист от Минесота в стаята на вглъбен в себе си, склонен към злоупотреба с алкохол и наркотици, безотговорен и отракан китарист от Йонкърс, Ню Йорк. Единственото общо между тях, което служителят няма как да не е знаел, беше, че и двамата са със стипендия в колежа. Уолтър беше блондин и доста едър, по-висок от Пати, но не колкото Ричард, който беше метър и деветдесет и с широки рамене, и колкото Уолтър беше бял и русоляв, толкова той беше смугъл и чернокос. Ричард приличаше (това беше забелязано и коментирано от мнозина, не само от Пати) на либийския диктатор Муамар Кадафи. Същата черна коса, същите смугли сипаничави бузи, същата усмивка на доволен мъжага, правещ преглед на войската и ракетните установки9; той изглеждаше петнайсет години по-голям от приятеля си. Уолтър напомняше на онези непохватни отрядни председатели, които избират в някои училища — отпуснато хлапе, което помага на треньорите, ходи на мачовете със сако и вратовръзка и стои на страничната линия с тефтер в ръка. Повечето спортисти приемат тези отрядни председатели, тъй като те са добри познавачи на играта и това като че ли беше един от елементите на връзката Уолтър — Ричард, защото Ричард, колкото и да беше дразнещ и безотговорен в повечето отношения, беше смайващо сериозен към музиката си, а Уолтър притежаваше сетивата на ценител, за да хареса песните на Ричард. Впоследствие, след като Пати ги опозна по-добре, тя осъзна, че всъщност дълбоко в себе си те не бяха кой знае колко различни — и двамата се стремяха, макар и не по един и същи начин, да бъдат добри хора.
9
Пати видя снимка на Кадафи няколко години след завършване на колежа и тогава, макар и веднага да й направи впечатление приликата му с Ричард Кац, не отдаде особено значение на факта, че според нея Либия имаше най-симпатичния държавен глава на света. — Б.а.