Пати се запозна с „гумата за триене“ в един горещ неделен августовски следобед, когато, връщайки се от редовния си крос, откри Кац разположен на дивана във всекидневната, който изведнъж й се видя малък заради настанилия се върху него едър мъж; Илайза се къпеше в ужасната им баня. Ричард беше по черна тениска и четеше роман с мека корица с голямо V на корицата. Първите му думи, произнесени чак след като тя си сипа чаша със студен чай и се изправи пред него мокра от пот, бяха:
— И какво?
— Моля?
— Какво правиш тук?
— Аз живея тук.
— Това е ясно. — Ричард я огледа внимателно, сантиметър по сантиметър. На нея й се струваше, че погледът му я приковава към стената зад гърба й, така че накрая, когато той приключи с огледа, тя имаше чувството, че е станала двуизмерна и е била закачена на стената. — Знаеш ли за албума?
— Ъъъ… Кой албум?
— Сега ще ти покажа. Ще те заинтригува.
Влезе в стаята на Илайза, върна се и връчи на Пати голяма папка, след което седна и се зачете, все едно напълно беше забравил за нея. Папката беше от старите, със светлосиньо платно по корицата, върху което с големи букви пишеше ПАТИ. Доколкото Пати виждаше, вътре бяха събрани всички статии за нея от спортните страници на „Минесота Дейли“, пощенските картички, които беше пращала на Илайза, снимките, които си бяха правили в автоматичните кабинки, и полароидните снимки от купона им с веселите кексчета. Албумът й се стори странен и малко шантав, но й стана мъчно за Илайза и съжали, че се е съмнявала колко силно я харесва тя.
— Странна девойка — отбеляза Ричард от дивана.
— Къде го намери? — попита Пати. — Винаги ли преравяш вещите на хората, при които оставаш да преспиш?
Той се разсмя.
— J’accuse!
— Така ли правиш?
— Успокой топката. Беше до леглото. На видно място, както казват ченгетата.
Шумът на водата в банята беше спрял.
— Върни го — рече Пати. — Моля те.
— Мислех, че ще те заинтригува.
Ричард не помръдна от дивана.
— Моля те, върни го там, откъдето си го взел.
— Ти едва ли си направила такъв албум за нея.
— Веднага, моля те!
— Много странна девойка — продължи той, но взе папката. — Това имах предвид, като те попитах какво правиш тук.
Неестественото държане на Илайза с мъжете, постоянното кикотене, ахкане и охкане бяха неща, които една приятелка нямаше как да не намрази. Отчаяното й желание да угоди на Ричард се смеси в ума на Пати със странността на албума и неистовата потребност, която той подсказваше, и това я накара, за първи път, да се засрами от приятелството си с Илайза. Което беше странно, тъй като Ричард не се смущаваше, че спи с нея, а и какво й пукаше на Пати, какво мисли той за тяхното приятелство?
Следващата й среща с Ричард беше в един от последните й дни в горещото като в сауна таванче. Той отново беше на дивана, седеше със скръстени ръце, потропваше тежко с крак и от време на време нескрито потреперваше, а Илайза свиреше на китара по единствения начин, който Пати я беше виждала: неуверено.
— Хвани ритъма! — извика той. — Отмервай с крак!
Но изпотената от напрежение Илайза спря веднага щом видя Пати.
— Не мога да свиря пред нея.
— Глупости!
— Наистина не може — обади се Пати. — Притеснява се от мен.
— Интересно. И защо?
— Не знам.
— Тя постоянно се мъчи да ме окуражи — каза Илайза. — Усещам как иска да успея.
— Не бива така — рече Ричард на Пати. — Трябва да искаш да се провали.
— Добре — включи се тя. — Искам да се провалиш. Можеш ли? Досега не е било проблем.
Илайза я погледна изненадано. Пати също беше изненадана от себе си.
— Извинявай, отивам си в стаята.
— Първо я виж как ще се издъни — рече Ричард.
Илайза обаче свали китарата и започна да прибира кабелите.