— Трябва да се упражняваш с метроном — каза й Ричард. — Имаш ли метроном?
— Изобщо не биваше да се захващам — измърмори Илайза.
— Защо ти не ни изсвириш нещо? — обърна се към Ричард Пати.
— Някой друг път.
Пати обаче си припомни смущението, което беше изпитала, когато той й показа албума.
— Една песен — настоя тя. — Един акорд. Хайде, един акорд поне. Илайза твърди, че си невероятен.
Той поклати глава.
— Ела на някой концерт.
— Пати не ходи на концерти — заяви Илайза. — Не понася дима.
— Защото спортувам.
— Да, знаем те. — Ричард я изгледа многозначително. — Баскетболната звезда. Какво си, нападател? Защитник? Нямам представа какво минава за висок ръст при момичетата.
— Не съм от най-високите.
— Но не си и ниска.
— Е, да.
— Ние тъкмо излизахме — обади се Илайза и стана.
— И ти изглеждаш така, все едно си играл баскетбол — каза Пати на Ричард.
— Лесен начин да си счупиш някой пръст.
— Не е вярно — възрази тя. — Много рядко се случва, в интерес на истината.
Думите й не предизвикаха никаква реакция, изобщо не привлякоха вниманието му и Пати осъзна, че на Ричард не му пукаше за баскетболните й умения.
— Може и да дойда на някой от вашите концерти — каза тя. — Кога е следващият?
— Не можеш, прекалено е задимено за теб — обади се грубо Илайза.
— Нищо няма да ми стане — отвърна Пати.
— Така ли? И откога това?
— Носи си тапи за уши — посъветва я Ричард.
Пати се скри в стаята си и след като ги чу да излизат, се разплака горчиво, но нямаше сили да потърси причините за това. Когато видя Илайза, трийсет и шест часа по-късно, се извини, че се е държала толкова гадно, но Илайза беше в приповдигнато настроение и й каза да не се тревожи, смятала да продаде китарата си и с удоволствие щяла да заведе Пати да чуе Ричард.
Следващият му концерт беше една събота през септември в задимения клуб „Лонгхорн“, където „Травматикс“ подгряваха за „Бъзкокс“. Там още от вратата налетяха на Картър, който беше награбил нелепо красива блондинка в къса рокля с пайети.
— Мамка му! — измърмори Илайза.
Пати смело му помаха, Картър оголи кривите си зъби и се понесе към тях, самото доброжелателство, влачейки лъскавата девойка след себе си. Илайза обаче наведе глава, хвана Пати и си проправи път през групичка пушещи пънкари към сцената. Там откриха един рус младеж, който Пати се досети, че е прочутият съквартирант на Ричард, още преди Илайза да измърмори безизразно:
— Здрасти, Уолтър, как с.
Тъй като още не познаваше Уолтър, Пати нямаше представа колко необичайно за него е студеното кимване, с което той отвърна на поздрава, вместо с приятелска усмивка на момче от провинцията.
— Това е най-добрата ми приятелка Пати — рече Илайза. — Може ли да я оставя при теб за секунда, докато надникна отзад?
— Те май всеки момент ще излязат — отвърна той.
— Само за секунда — настоя тя. — Наглеждай я. Става ли?
— Защо и тримата да не отидем отзад? — предложи Уолтър.
— Не, пази ми мястото — поръча Илайза на Пати. — Ей сега се връщам.
Уолтър гледаше нещастно как тя си проби път през телата наоколо и изчезна. Не изглеждаше чак толкова смотан, колкото го изкарваше Илайза — беше облечен с пуловер с шпиц яка, дългата му къдрава руса коса беше с риж оттенък, приличаше си на студент по право, — но наистина изпъкваше сред рошавите парцаливи пънкари и Пати, която изведнъж се смути от дрехите си, му беше благодарна за обикновения му външен вид.
— Благодаря ти, че остана с мен — каза тя.
— Май ще повисим тук доста — отвърна Уолтър.
— Радвам се да се запознаем.
— Аз също. Ти си голямата баскетболистка.
— Аха.
— Ричард ми каза за теб. — Той се обърна към нея. — Често ли се друсаш?
— Не! Боже мой! Защо?
— Защото приятелката ти го прави.
Пати се чудеше какво изражение да надене на лицето си.
— Когато е с мен, не го прави.
— Е, затова отиде зад сцената.
— Аха.
— Извинявай. Знам, че ти е приятелка.
— Не, хубаво е, че ми каза.
— Явно няма проблеми с парите.
— Да, техните й дават.
— Техните, ясно.
Уолтър изглеждаше толкова обсебен от изчезването на Илайза, че Пати замълча. Отново усещаше състезателната си жилка. Все още едва осъзнаваше интереса си към Ричард, но въпреки това й се струваше нечестно, че Илайза използва не само себе си, половинчатата си красота, с която се беше родила, а и парите на родителите си, за да привлече вниманието на Ричард и да си купува достъп до него. Колко беше задръстена Пати! Колко по-изостанала от другите! И колко грозно изглеждаше всичко на сцената! Оголените кабели, студеният хром на барабаните, стойките на микрофоните, широкото тиксо, приличните на оръдия прожектори: всичко й се видя толкова грубо.