— Какво но?
— Ненавиждам приятелката ти! — избухна той. — Според мен тя хич не е свястна. Даже според мен е направо ужасна. Лъжкиня и злобарка.
— Е, тя е най-добрата ми приятелка — заяви засегнато Пати. — С мен не се държи зле. Може би вие двамата просто сте си постлали лошо.
— Винаги ли те зарязва да я чакаш, докато тя се друса с някой друг?
— Не, в интерес на истината, никога преди не се е случвало.
Уолтър мълчеше, усещаше се как от него се излъчва ненавист.
Нямаше и следа от автобуса.
— Понякога ми става много приятно, като си помисля колко ме харесва — рече след малко Пати. — През повечето време не си личи, но когато го покаже…
— Не мога да си представя, че ти е трудно да намериш хора, които да те харесват — отбеляза той.
Тя поклати глава.
— Не, нещо в мен не е както трябва. Обичам всичките си приятели, но винаги имам чувството, че между нас има някаква стена. Все едно всички те са един тип хора, а аз — съвсем друг. По-амбициозна и егоистична. Не толкова добра. Някак си накрая винаги оставам с усещането, че когато съм с тях, се преструвам. А когато съм с Илайза, не се налага да се преструвам. Мога да си бъда самата аз и пак ще съм по-добра от нея. Не съм тъпа. Виждам, че тя не е съвсем наред. Но някаква част от мен обича да е с нея. Понякога чувстваш ли се така с Ричард?
— Не. Всъщност той изобщо не е приятна компания през повечето време. Но просто нещо в него ми хареса още от пръв поглед. Той е изцяло отдаден на музиката си, но освен това е и любознателен. Възхищавам му се заради това.
— Може би защото наистина си добър човек. Обичаш го такъв, какъвто е, а не заради това, как се чувстваш ти покрай него. Може би това е разликата между мен и теб.
— Но ти също си добър човек! — възкликна Уолтър.
Дълбоко в себе си Пати знаеше, че това му впечатление е невярно. И грешката, която направи, най-голямата грешка в живота й, беше, че прие представата на Уолтър, макар да знаеше, че не е вярна. Той изглеждаше толкова убеден в добротата й, че я сломи.
Когато най-накрая стигнаха до общежитието Пати осъзна, че е говорила за себе си цял час, без да забележи, че Уолтър само я разпитва, а не отваря дума за себе си. Мисълта да се опита да бъде мила в замяна и да прояви интерес към него й се струваше досадна, тъй като той не я привличаше.
— Може ли да ти се обаждам от време на време? — попита той на вратата.
Тя обясни, че няма да излиза много през следващите месеци заради тренировките.
— Но беше страшно мило, че дойде с мен. Много ти благодаря.
— Обичаш ли театъра? С няколко приятели ходим редовно. Не е задължително да го броим за официална среща.
— Ужасно съм заета…
— Тук театърът е на много високо ниво — настоя той. — Обзалагам се, че ще ти хареса.
Ох, Уолтър… Съзнаваше ли, че през месеците, в които Пати го опознаваше, интересът й беше привлечен не от друго, а от факта, че е приятел на Ричард Кац? Забелязваше ли, че всеки път тя се стреми нехайно да насочи разговора към Ричард? Подозираше ли в онази първа вечер, когато Пати се съгласи да му позволи да й се обажда, че тя си мислеше за Ричард?
На влизане Пати намери съобщение от Илайза на вратата на стаята си. Въпреки че очите й сълзяха от дима, който се беше пропил в косата и дрехите й, тя стоя до телефона в коридора, докато Илайза се обади отново и надвиквайки шумотевицата около себе си, й се накара, че й с изкарала акъла с изчезването си.
— Ти изчезна — възрази Пати.
— Отидох само да видя Ричард.
— Нямаше те половин час.
— Какво стана с Уолтър? — попита Илайза. — Той с теб ли си тръгна?
— Изпрати ме до тук.
— Пфу, гадост! Каза ли ти колко ме мрази? Струва ми се, че ме ревнува. Според мен той си пада по Ричард. Може би е хомо.
Пати огледа коридора, за да е сигурна, че няма кой да я чуе.
— Ти ли занесе наркотика за рождения ден на Картър?
— Какво? Не те чувам.
— Ти ли занесе онова, с което се надрусахте с Картър на рождения му ден?
— Не чувам!
— Кокаина на рождения ден на Картър! Ти ли го занесе?
— Не! О, боже! Затова ли си тръгна? Затова ли се държиш така? Уолтър ли ти го каза?
Пати затвори телефона, устните й трепереха. Влезе да се изкъпе и стоя половин час под душа.
Последва поредният натиск на Илайза, но този път беше по-слаб, тъй като сега тя преследваше и Ричард. Уолтър изпълни обещанието си и се обади, и Пати установи, че няма нищо против да се видят — не само заради близостта му с Ричард, но и заради тръпката да изневери на Илайза. Той тактично избягваше темата за приятелката й, ала Пати не забравяше мнението му за нея и освен това на добродетелната й страна й беше приятно, че излиза на някакво културно събитие, вместо да се налива с бяло вино и за пореден път да слуша старите си записи. Онази есен изгледаха две пиеси и един филм с Уолтър. След началото на спортния сезон започна да го мярка по трибуните, седеше сам, зачервен и възбуден, и й помахваше всеки път, когато погледнеше към него. На другия ден след мача й се обаждаше и разпалено й обясняваше колко добре се е представила, като показваше задълбочени познания за стратегията на играта, каквито Илайза дори не си беше правила труда да имитира. Ако не я уцелеше в стаята и й оставеше съобщение, после Пати набираше номера му с приятната тръпка на надеждата, че може да попадне на Ричард, но той, уви, като че ли никога не си седеше у дома без Уолтър.