В малките пролуки между големите отрязъци, в които отговаряше на въпросите на Уолтър, Пати научи, че той е от Хибинг, Минесота, и се издържа с почасова работа като дърводелец за същия строителен предприемач, който беше наел Ричард, и затова става всяка сутрин в четири, за да учи. Още преди девет той започваше да се прозява и това беше добре дошло за Пати, чиято програма също беше доста натоварена. Както беше обещал, не излизаха сами, а придружени от три негови приятелки от гимназията и колежа, три интелигентни и артистични момичета с проблеми с теглото и с рокли с широки презрамки, които биха предизвикали жлъчни коментари от Илайза, ако ги видеше. Именно от това обожаващо Уолтър трио Пати узна колко невероятно добър човек е той.
Според приятелките му Уолтър бил израснал в тесните стаички зад рецепцията на мотел „Шепнещи ели“, баща му бил алкохолик, по-големият му брат редовно го биел, а по-малкият усърдно подражавал на най-големия и му се подигравал, майка му била болна и толкова смачкана от живота, че не можела да изпълнява задълженията си по почистването и да поема нощни смени, и затова по време на натоварения сезон през лятото Уолтър често чистел стаи по цял следобед и след това настанявал пристигналите по-късно гости, докато баща му се наливал с приятелите си ветерани, а майка му спяла. Това било в добавка към основната му работа да помага на баща си за поддръжката на мотела, занимавал се с всичко — от запълване на дупки на паркинга през отпушване на канали до ремонтиране на бойлера. Баща му разчитал на помощта му и Уолтър винаги я предоставял с неувяхваща надежда да спечели одобрението му, което според приятелките му било невъзможно, тъй като Уолтър бил твърде чувствителен и интелигентен, и не си падал по лова, колите и бирата (за разлика от братята си). Макар че на практика работел целогодишно без заплащане, Уолтър успял да се изяви като звезда в училищни театрални постановки и мюзикъли, да спечели верни приятели, които го обичали искрено, да се научи да готви и да шие от майка си, да се посвети на интересите си към природата (тропически риби, мравуняци, първа помощ за осиротели току-що излюпени птиченца, хербарии) и да завърши с почетна диплома. Получил предложение за стипендия от колеж от Айви Лийг, но вместо това избрал „Макалистър“, защото бил близо до Хибинг и от там през почивните дни можел да се прибира у дома с автобуса, за да помага на майка си в тежката й борба със западащия мотел (бащата вече имал емфизем и не ставал за нищо). Уолтър си мечтаел да стане режисьор или дори актьор, но вместо това учел право, защото, по собствените му думи: „Някой в семейството трябва да изкарва пари“.
По някаква извратена логика — тъй като все пак не си падаше по Уолтър — Пати усещаше тръпката на съревнованието и на този терен, чувстваше се засегната от присъствието на другите момичета на техните срещи и с радост установяваше, че не те, а тя кара очите му да заблестят и бузите му да пламнат. Тя наистина обичаше да е звездата на небосклона. Във всякакви ситуации. На последната постановка, на която отидоха през декември, Уолтър се появи непосредствено преди вдигането на завесите, отрупан със сняг и с коледни подаръци — за другите момичета книги, а за Пати огромна коледна звезда, която беше носил на ръце по кишавите улици и в автобуса, и едва беше успял да прекара през разпоредителите. За всички беше очевидно, дори и за Пати, че подаряването на интересни книги на другите момичета, а на нея цвете е точно обратното на проява на неуважение. Фактът, че Уолтър не насочваше енергията си към някое по-слабо копие на милите му добри приятелки, а към Пати, която впрягаше ума и въображението си да измисли нови поводи да спомене Ричард Кац, беше озадачаващ и тревожещ, но също така и ласкателен. След представлението Уолтър я изпрати до общежитието, мъкнейки коледната звезда в още по-дълбоката киша. В стаята си тя отвори завързаната за цветето картичка: „На Пати с най-топли чувства от нейния изпълнен с възхищение почитател“.