— Не мога да ти помогна. Най-добре се върни при родителите си.
Възцари се мълчание.
— Дай ми цигара — помоли Илайза.
— Мразя цигарите ти!
— Мислех, че разбираш това за родителите. Че разбираш какво е да си друг, а не такъв, какъвто те искат.
— Не разбирам нищо у теб.
Отново мълчание. Накрая Илайза каза:
— Знаеш какво ще стане, ако си тръгнеш, нали? Ще се самоубия.
— Чудесна причина да остана и да бъдем приятелки. Ще е адски приятно и на двете ни.
— Просто ти казвам какво ще направя. Ти си единственото хубаво и истинско нещо в живота ми.
— Не съм „нещо“ — докачи се Пати.
— Виждала ли си как се бие хероин? Станала съм много добра.
Пати взе спринцовката и наркотика и ги прибра в джоба на якето.
— Кой е номерът на вашите?
— Не им се обаждай!
— Ще им се обадя. Нямаш избор.
— Ще останеш ли с мен? Ще ми идваш ли на гости?
— Да — излъга тя. — Само ми кажи номера им.
— Те постоянно разпитват за теб. Смятат, че ми влияеш добре. Ще останеш ли с мен?
— Да — излъга отново. — Кажи ми номера.
Родителите пристигнаха малко след полунощ, гледаха мрачно, все едно са били прекъснати, докато са се наслаждавали на заслужена почивка от точно такива проблеми. Пати се радваше, че най-сетне ще се запознаят, но очевидно чувствата не бяха взаимни. Бащата беше с брада и хлътнали тъмни очи, майката беше дребна и носеше кожени ботуши с висок ток, от двамата се усещаше силно сексуално излъчване, което напомняше на Пати за френски филми и за думите на Илайза, че били любовта на живота си. Не би имала нищо против да й се извинят, че са пуснали неуравновесената си дъщеря да тормози невинни хора като нея, или поне да й благодарят, че се е грижила за дъщеря им през последните две години, или най-малкото да си признаят с чии пари е платена последната криза. Но веднага щом малкото семейство се събра във всекидневната, се разигра странна диагностична постановка, в която като че ли нямаше роля за Пати.
— Какви наркотици? — попита бащата.
— Ммм, хероин — отвърна Илайза.
— Хероин, цигари, алкохол. Друго? Нещо друго?
— По малко кокаин от време на време. Напоследък почти не.
— Друго?
— Не, това е.
— А приятелката ти? Тя също ли взема?
— Не, тя е голяма баскетболистка. Разказвала съм ви за нея. Тя е съвсем наред и е страхотна. Невероятна е.
— Знаеше ли за наркотиците?
— Не, казах й, че имам рак. Не знаеше нищо.
— И откога продължава това?
— От Коледа.
— И тя ти е повярвала. Излъгала си я и тя ти е повярвала.
Илайза се разкикоти.
— Да, повярвах й — обади се Пати.
Бащата дори не я погледна, а взе синята папка.
— А това какво е?
— Моят албум за Пати.
— Явно някаква обсесия — рече той на майката.
— Значи, тя ти е казала, че ще те остави — обади се тя, — и ти си я заплашила, че ще се самоубиеш.
— Нещо такова — призна Илайза.
— Силна обсесия — отбеляза бащата, прелиствайки албума.
— Наистина ли си склонна към самоубийство? — попита майката. — Или е било просто заплаха, за да не те остави приятелката ти?
— По-скоро заплаха.
— По-скоро?
— Добре де, не съм склонна към самоубийство.
— Но сигурно си даваш сметка, че трябва да приемем думите ти сериозно — каза майката. — Нямаме друг избор.
— Ъъъъ, мисля да си ходя — обади се Пати. — Сутринта имам лекции…
— Какъв беше измисленият рак? — попита бащата. — Кой орган засягаше?
— Казах, че е левкемия.
— В кръвта, значи. Измислила си, че имаш рак на кръвта.
Пати хвърли наркотика върху възглавницата на креслото.
— Оставям го тук — рече тя. — Наистина трябва да тръгвам.
Родителите се обърнаха, спогледаха се и кимнаха.
Илайза се надигна от канапето.
— Кога ще те видя? Ще дойдеш ли утре?
— Не — отвърна Пати. — Едва ли.
— Почакай! — Илайза изтича и я хвана за ръката. — Прецаках всичко, но ще се оправя и тогава пак ще можем да се виждаме. Става ли?
— Става — излъга Пати, а родителите се приближиха да откъснат дъщеря си от нея.
Навън небето се беше прояснило и температурата беше паднала почти до нулата. Пати изпълни дробовете си с чистота. Беше свободни! Беше свободна! О, да можеше да върне времето назад и сега отново да изиграе мача срещу мечките. Макар да беше един след полунощ, макар стомахът й да беше празен, тя се чувстваше готова да се представи отлично. Хукна по улицата, опиянена от свободата си, и едва сега до ушите й достигнаха изречените преди три часа думи на треньорката — че това е само игра, че на всеки може да му се случи да не му върви, че на следващия ден всичко пак ще е наред. Беше готова да се посвети още по-ревностно на тренировките, за да влезе във форма и да подобри уменията си, беше готова да ходи отново на театър с Уолтър, да каже на майка си: „Това за «Сватбарката» е страхотно!“. Беше готова да бъде по-добра. В опиянението си тичаше слепешката и видя леда на тротоара чак когато левият й крак се подхлъзна и се изви зад десния, костта се счупи и Пати се озова на земята.