— А защо тогава го направи?
— Защото се чувстваше солидарен с бандата, която спаси живота му. Осъзна, че има отговорност към тези хора. Те бяха губещата страна и се нуждаеха от него, и той им остана верен до края. Умря заради лоялността си.
— Боже — удиви се Пати, — ти наистина си страшно умен!
— Не съм. Понякога имам чувството, че съм най-големият глупак на света. Бих предпочел да мога да мамя. Да бъда изцяло съсредоточен върху себе си като Ричард и да се опитам да се занимавам с изкуство. А не мога не защото съм умен, просто характерът ми не е такъв.
— Но и счетоводителят смяташе, че характерът му не е такъв. Изненада самия себе си!
— Да, но филмът не е реалистичен. Човекът на снимката във вестника не просто приличаше на актьора, беше си самият той. Ако просто се беше предал в полицията, накрая всичко щеше да се изясни. Грешката му беше, че побягна. Затова казвам, че е метафора. Не е реалистична история.
На Пати й беше странно да пие в компанията на Уолтър, който беше пълен въздържател, но тя беше в зверско настроение и бързо обърна няколко чаши.
— Свали си очилата — заповяда тя.
— Не, няма да те виждам.
— Спокойно. Аз съм, Пати. Свали ги!
— Но аз обичам да те виждам! Обичам да те гледам!
Погледите им се срещнаха.
— Затова ли искаш да живея при теб?
Той се изчерви.
— Да.
— Е, в такъв случай не е зле да отидем да видя апартамента, за да реша.
— Сега?
— Да.
— Не си ли уморена?
— Не съм.
— Как е коляното ти?
— Много е добре, благодаря.
За първи път мислеше само за Уолтър. Ако я попитаха, докато куцукаше с патериците по „Четвърта“ в меката майска вечер, дали тайно не се надява да попадне на Ричард, би отговорила отрицателно. Пати искаше секс сега и ако Уолтър имаше грам мозък в главата си, щеше да обърне гръб на апартамента още щом чу телевизора от другата страна на вратата, щеше да я заведе някъде другаде, където и да е, в нейната стая, нямаше значение. Но Уолтър вярваше в истинската любов и очевидно се страхуваше да докосне Пати, преди да е сигурен, че чувствата са взаимни. Въведе я вътре, където Ричард седеше във всекидневната с боси крака върху масичката и с китара в скута, на дивана до него лежеше отворена тетрадка. Гледаше филм за войната и се наливаше с пепси, дъвчеше тютюн и плюеше в консервена кутия от домати. Иначе стаята беше чиста и подредена.
— Не си ли на концерт? — попита Уолтър.
— Беше тъпо — отвърна Ричард.
— Помниш Пати, нали?
Пати свенливо изкуцука напред.
— Здравей, Ричард.
— Пати, която не се смята за висока.
— Същата.
— И все пак си доста висока. Радвам се, че Уолтър най-сетне те е примамил тук. Вече се опасявах, че никога няма да успее.
— Пати се чуди дали да не живее тук през лятото — рече Уолтър.
Ричард вдигна вежди.
— Наистина ли?
Той беше по-слаб, по-младолик и още по-привлекателен, отколкото го помнеше Пати. Изведнъж й се прииска да отрече, че е смятала да живее тук с Уолтър, че е очаквала да си легне с него още тази вечер. Но нямаше как да опровергае доказателството на присъствието си.
— Търся нещо по-близо до салона — каза тя.
— Естествено. Напълно логично.
— Искаше да погледне стаята ти — поясни Уолтър.
— В момента е доста разхвърляна.
— Все едно някога не е била — засмя се Уолтър.
— Има и периоди на относителна неразхвърляност — заяви Ричард и изключи телевизора с палеца на крака си. — Как е малката ти приятелка Илайза?
— Вече не ми е приятелка.
— Нали ти казах за това? — обади се Уолтър.
— Исках да го чуя от първоизточника. Тя е страшно хахо, а? Не си личеше от пръв поглед, но после лъсна на бял свят, и още как!
— И аз допуснах същата грешка — каза Пати.
— Само Уолтър прозря истината от първия миг. Истината за Илайза. От това ще стане хубаво заглавие.
— Имах преимуществото, че тя ме намрази от пръв поглед — каза Уолтър. — Затова я виждах по-ясно.
Ричард затвори тетрадката и изплю кафеникава храчка в консервената кутия.
— Оставям ви, деца.
— Какво съчиняваш? — попита Пати.
— Обичайните неслушаеми простотии. Опитвах се да измисля нещо за онази мацка Маргарет Тачър. Новата министър-председателка на Англия.
— Мацка е силно казано за Маргарет Тачър — обади се Уолтър. — Тя е по-скоро „мадам“.
— Ти какво смяташ за думата „мацка“? — попита Ричард Пати.
— О, не съм от тия, дето се засягат.
— Уолтър твърди, че не бива да я използвам. Според него била обидна, макар моят опит да показва, че самите мацки нямат нищо против.